Българската държава изгони игумен Василцев от Руското подворие в София и това събитие си дойде съвсем на място, макар и с известно закъснение. Три седмици преди това, добре информирана или пророчески предчувстваща – все едно – руската църковна дипломация също реагира в лицето на своя най-добър композитор митр. Иларион (Алфеев). Но по какъв начин реагира? – Като награди щедро провалилия се и компрометиран свой игумен с офикия архимандрит, златна корона и всякакви величания.
Трудно е да се допусне, че митр. Иларион не е знаел за скандалите със своя софийски игумен, които сринаха една образцова енория. Какво остава тогава? Опит за византийска дипломация на Третия Рим? Може би. Но крайно неуспешен. Защото това превръща църковните отличия в евтин, тенекиен кич. Да те направят архимандрит всъщност вече означава с лицемерна целувка да се отърват от тебе, нещо като последно предупреждение. Но за какво? За това, че ако продължиш да се издънваш, може и епископ да те направят? Абсурд... Но започва да става вярно. Истинското достойнство минава някъде дълбоко в тила. Архимандритството и другите похвали стават знак за провал. И недоносен опит за „дипломатично“ измъкване от срамни ситуации. Нещо като изпращането на провинили се духовници на „заточение“ в... Патриаршеската катедрала или на игуменската катедра в някой ставропигиален манастир!...
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xxyfp
И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен
