Спомен за нашите наставници (1957-1983)
Тъй като в 2003 г. „Св. Владимир” отбелязва своята шестдесет и пет годишнина, деканът, отец Ериксън, ме помоли да разкажа спомените си от моя непосредствен опит от средните години на семинарията. Правя това с радост и с благодарност, вдъхновен от библейската заповед: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки”
(Евр. 13:7-8).
Прот. Томас Хопко, Почетен декан
Годината 2003 е повратна за семинарията „Св. Владимир” в няколко отношения. Най-важното от тях е, че през октомври на настоящата година се навършват 65 години от основаването на семинарията. Други особено важни годишнини, белязани от 2003 г., са: двадесетгодишнината от освещаването на семинарския параклис (през май 1983 г.) и смъртта на отец Александър Шмеман (през декември същата година). По съвпадение това е и четиридесетата годишнина от завършването (м. юни 1963 г.) на първия випуск, откакто семинарията е в Крестууд – випускът, член на който бях и аз.
Пристигане в семинарията
Чух за „Св. Владимир” през 1956 г. от един приятел – Франк Кюлик, който сега е психиатър в Джаксън, Мисисипи и предан поддръжник на семинарията. Франк тъкмо беше постъпил в университета Дрю в Ню Джърси, докато аз се бях записал в малък колеж в щата Ню Йорк.[1] Той ми телефонира, за да ми каже че е присъствал на семинар в Дрю, посветен на темата за руското православие. Беше особено впечатлен от един от говорилите на семинара – млад свещеник, на име Александър Шмеман, преподавател в семинарията „Св. Владимир” в Ню Йорк. И ми предложи да се разходим и да научим повече за „Св. Владимир” през великденската ваканция на 1957 г.
Пътувайки към Ню Йорк Сити с чернобелия шевролет на моя баща (който, уви, към края на пътуването ни се нуждаеше от нов съединител), наближихме околностите на семинарията, Morningside Heights, оглеждайки се за някакви златни куполи. Вместо тях открихме шестетажна сграда на ъгъла на Бродуей и 121-ва улица. Семинарията се разполагаше в няколко апартамента, а учебните занятия се провеждаха по стаите (най-често в котелното отделение) на Обединената богословска семинария.[2] Като открихме канцеларията и параклиса на втория етаж, намерихме и апартамента на Шмеманови – на четвъртия етаж, и натиснахме звънеца. Сивокоса жена с очила, с рамки от черна тел, ни информира, че отецът ще се върне по-късно. Казах на Франк: „Спомням си, ти каза, че отец Шмеман бил млад. Жена му със сигурност не изглежда млада!”. По-късно стана ясно, че това не била съпругата му, а жената, помагала в домакинството на Шмеманови – на неговата млада работеща „матушка”, на трите им деца и на няколко семинариста.
По-късно същия ден ние се срещнахме с отец Александър Шмеман, отец Даниел Хубяк и Николай Озеров (и тримата, както забелязах, пушеха Camel). Те ни увериха, че и двамата ще сме повече от добре дошли в „Св. Владимир”, но трябва да се запишем в бакалавърската програма на областния колеж. Това изискване ме устройваше, тъй като моят баща настояваше да имам диплома от колеж. Той искаше, – ако някой ден стана свещеник, хората да знаят, че това е било „по избор”, а не защото съм бил „твърде тъп, за да се изуча или твърде мързелив – за да работя”. Такова беше широко споделяното виждане в онези дни, когато – както го казваше моят състудент, покойният отец Джон Псинка – „малцина бяха призвани, а всички – избрани”.
Когато пристигнах в семинарията през есента на същата година, вратата ми бе отворена от друг току-що влязъл семинарист, на име Франк Лазор, станал известен по-късно като Теодосий, митрополит на Православната църква в Америка.[3] След като пък прекарах първата си нощ в семинарията, бях събуден от Костя Каллаур (понастоящем университетски професор и верен поддръжник на семинарията),[4] който ми съобщи, че имаме да вършим работа: Обединената семинария изваждала от употреба стари легла, маси и лампи, които щели да бъдат от полза в нашите апартаменти. Никога аз няма да забравя този мой пръв ден в семинарията – бутайки безброй пъти през Бродуей тежко натоварената количка, под пронизителния звук на клаксоните на профучаващите край нас автомобили.
Семинарията нямаше менза, така че ние се хранехме както можехме – най-често готвейки си сами по кухните на нашите апартаменти. А и първия семестър (щастливо) загубих тридесет паунда. Можете да си представите радостта ми, отивайки си у дома за зимната пауза в моя нов „аскетичен семинарски външен вид”.
Семинарията
През 1957 г. броят на семинаристите беше около 25. Около половината от нас бяхме „не-богослови” (наричани понякога още и „не-логични”).[5] Приблизително десет от тях бяха антиохийци, изпратени от митрополит Антоний (Башир).[6] Двама задочници бяха жени: една коптка от Египет и една англичанка, преминала в православието, наричана „Лейди Пепис”. Франк Кюлик и аз споделяхме апартамент 63, заедно с японец, сърбин, румънец, един руски бежанец след Втората световна война и още двама „американци” като нас. Научих се да имитирам подписите на всеки от тях, за да мога да се подписвам от името на всекиго на „присъствения лист”, който пускахме през процепа под вратата на проф. Сергей Верховски в 22 ч. всяка нощ – доказателство, че сме си у дома по време на полицейския час. Проф. Верховски (чието име тогава се изписваше и произнасяше Вер-хов-ски – с ударение върху втората сричка) беше възпитателят и de facto деканът на студентите. (На първа студентска среща, на която аз присъствах, той ни информира, че разврата, включително и хомосексуалните занимания, не са позволени в училището.) Ректор на семинарията беше митрополит Леонтий (Туркевич), предстоятел на Руската православна гръко-католична църква в Северна Америка, която от 1970 г. стана „ПЦА” (Православна църква в Америка). Беше приел тази позиция след като през 1955 г. отец Флоровски напуснал „Св. Владимир”, за да отиде в Харвард и в Гръцкото православно богословско училище на Светия Кръст.
Митрополит Леонтий
Още като млад протойерей, някъде през 1910-те митрополит Леонтий бил декан на православна семинария в Минеаполис, Минесота. От 1923 до 1938 г. обаче руското правителство конфискувало много от собствеността, принадлежаща на онова, което по-късно било разглеждано като „Американска мисия” и така през този период в Северна Америка нямало нито едно православно богословско училище. Едва след края на този период, през 1938 г. отворили училището в Ню Йорк и пастирската школа в манастира „Св. Тихон” в Пенсилвания. И тъй като през 1938 г. се били навършили 950 години от кръщението на Киевска Рус от св. княз Владимир, училището възприело неговото име – както за да бъде почетена годишнината, така и за да се подчертае мисионерският му характер.
Добре си спомням посещенията на митрополит Леонтий в семинарията, както и нашите посещения в неговата катедрала на „Втора улица”, където ние, семинаристите, ходехме за да участваме в богослужението – да четем и да пеем. Той беше величествен човек с поразително духовно благородство, достойнство и смирение. Обичаше да се шегува, питайки ни, със закачлива усмивка и блещукащи очи, дали можем да четем на еврейски и на гръцки, и порицавайки ни с престорена суровост, че без тези познания ще ни бъде невъзможно да разберем Светите Писания. Казваше, че след като се оттегли ще дойде в семинарията да преподава еврейски.
Митрополит Леонтий положи основите на семинарската библиотека, осигурявайки на собствени разноски хиляди книги и списания, събрани от отец Антъни Репела. Много от тях каталогизирах през лятото на 1960 г., а и по-късно – като част от моята работа в семинарията. Това ми даде поле за запознанство с руската богословска литература, но бе и твърде заблуждаващо, тъй като всичко, което правех, беше да преглеждам твърде непрофесионално, по диагонала, всеки том, за да преценя как да бъде идентифициран и на коя полица да застане.
Митрополит Леонтий почина през 1965 г., след като още през 1962 г. официално беше избрал за декан на семинарията отец Александър Шмеман, от когото дълбоко се възхищаваше. Бях благословен да го видя на неговото смъртно легло. И смятам, че той трябва да бъде канонизиран като светец.
Отец Шмеман и проф. Верховски
Под ръководството на о. Александър „Св. Владимир” се свърза до такава степен с неговата личност и неговото дело, че стана известна с нежното, а понякога и не толкова нежно, „шмеманария”. Свързването и почти отъждествяването в някои кръгове на „Св. Владимир” с отец Александър беше разбираемо, но и сериозно подвеждащо, тъй като още мнозина бяха онези, които играеха огромна роля в живота на училището. На първо място сред тях бе споменатият вече проф. Сергей Сергеевич Верховски, когото всички в училището наричахме „професора”.
„Професорът” беше опора и котва на семинарията. Живееше в училището още от идването си от Франция през 1951 г. и до смъртта си през 1986 г. Обичаше срещите със семинаристите, отнасяйки се особено любезно към жените-студенти и съпругите на семинаристите, на които бе най-предан застъпник. В допълнение към преподаването той беше възпитателят в семинарията, както и неин финансов секретар – ангажиран най-много с намирането на собствеността в Крестууд, където семинарията се премести през есента на 1962 г. Той обичаше кампуса в Крестууд. Горко на онзи от градинарите, който си позволеше да подреже и едно дръвче без одобрението на „професора”!
Проф. Верховски преподаваше догматическо и нравствено богословие (което той произнасяше „феология”[7]), както и още много неща. И видимо смяташе себе си за най-силния (ако не и единствен) защитник на православието в кампуса. Като негов – лично от него избран – наследник, аз се срещах с него за по няколко часа всяка седмица, дори и след като започнах да преподавам, заедно с него, във висшите курсове от началото на 70-те. „Професорът” искаше да познавам неговите мисли и убеждения по отношение на всичко – повечето от които бях слушал много и много пъти – преди окончателно да прехвърли всичко на мен. И ме заплашваше със своето „вечно проклятие”, в случай че когато и да било си позволя да преподавам своите идеи като църковно учение. Същото „проклятие” ми обещаваше и ако когато и да било позволя на семинарията да ореже и една минута от шестте семестъра задължително преподаване на догматика. Мисля, че и досега оставам недосегаем за тези някогашни заплахи.
Д-р Арсениев, д-р Кесич и отец Майендорф
Проф. Николай Арсениев преподаваше от средата на 50-те почти до смъртта си през 1977 г. Той беше почти изцяло ослепял, когато, към края на своя живот, прекара операция на очите. Едва издържахме да го наблюдаваме из улиците на Ню Йорк, в трафика, не само заради ужасното му зрение, но още и защото той обикновено ходеше в състояние на мистичен екстаз. Знаеше около петнадесет езика – древни и съвременни – и веднъж ме попита, с цялата възможна сериозност, дали знам санскрит! Отговорих му, че трудно съм научил английския. Той цитираше гръцкия текст на Новия Завет по памет (често държейки самата книга наобратно, поради лошото си зрение), Данте – на италиански, Йоан от Кръста – на испански, Гьоте – на немски, а Паскал – на френски. Когато бях в колежа във Фордъм, следвайки философия и русистика, но все още не бях записал висшия курс на семинарията, бях допуснат да посещавам избирателните му курсове върху мистицизма, руската религиозна литература и по сравнителното религиознание. Така чух много от неговите лекции преди да се подложа на лекциите на отец Шмеман, проф. Верховски или отец Майендорф. Неговите лекции бяха винаги заредени с енергията на непознаващата граници Божия любов, дарявана на нас щедро, свободно, стоварваща се и изливаща се над нас в Христос.
Младият д-р Веселин Кесич преподаваше Св. Писание на Новия Завет – заедно с д-р Арсениев, както и гръцки език, ранно християнство и разни сръбски предмети. Той беше първият възпитаник на „Св. Владимир”, който направи докторат в Америка, след което се присъедини към преподавателския състав на семинарията. С годините той се превърна в „институция” в Св. Владимир. До такава степен, че никой не можеше да си представи „Св. Владимир” без него. За съжаление, заради програмата, имах само един курс при д-р Кесич. Неговото присъствие в училището в моите студентски години, а и сега, беше една от най-големите изяви на Божията благодат в моя живот.
Отец Майендорф дойде в семинарията от Франция през 1959 г. и изигра огромна роля в живота на това училище. Той беше декан от 1984 до 1992 г., когато се оттегли и малко по-късно неочаквано почина. Отец Йоан страдаше много покрай нас – неговите груби и необразовани студенти, но как, въпреки това, ни обичаше, как се грижеше за нас и ни вдъхновяваше не само със своите необикновено големи знания, но и с детската си любов към богослужението и своето посвещение, от цялото си сърце, в служение на Църквата.
Отец Йоан ми е помагал лично безброй много пъти. Беше ми преподавател и в семинарията, и по време на докторантурата ми във Фордъм. Беше и мой изповедник, и съветник, ментор и приятел, и (понякога, за мой срам) мой най-суров критик. Грижех се за децата му и, – заедно с други семинаристи (и с бъдещата ми съпруга), – често след литургия ние бяхме на кафе в неговия апартамент с матушка Майка.[8] (Така и никога не събрах кураж да му кажа, – докато работех под негово ръководство в библиотеката – че първата сричка на думата „дубликат” не се римува с „чаша”.[9])
Петимата описани бяха един от друг най-различните петима мъже, които могат да бъдат срещнати по лицето на земята. Бог наистина беше проявил чувство за хумор и наистина е имал Своя, божествена цел, след като ги беше събрал заедно. Те не винаги се харесваха един-другиго, а понякога и остро се критикуваха – както по богословски, така и по съвсем практически въпроси. Никой от тях не беше лишен също и от своите личностни ограничения, от своите слабости и грехове, но все пак те работеха заедно по изумителен начин – с достойнство. А бяха в състояние да вършат това поради Божията благодат – защото каквито е да бяха техните сблъсъци от гледна точка на темперамент, на формиране, на маниери и на убеждения, те бяха в пълно единодушие по отношение както на онова, което смятаха за най-съществено в православното християнство, така и на мисията на „Св. Владимир”.
Други наши наставници
С признателност си спомням още и за други наши учители в средните години от историята на семинарията: отец Пол Шнейрла,[10] отец Пол Шафран,[11] отец (а по-късно епископ) Фирмилиан (Оцоколич),[12] проф. Ал. Боголепов,[13] г-жа София Куломзина,[14] Н. Озеров,[15] проф. Борис Ледковски[16] и митрополит Андрей от Българската църква[17] бяха сред хората, които ни ръководеха.
През 1961 г. проф. Боголепов, нашият преподавател по Канонично право, който ни преподаваше още и руски и църковнославянски, публикува своя книга (неотдавна тя беше препечатана от издателството на „Св. Владимир”[18]), посветена на основаването на самоуправляемата Православна църква в Северна Америка.[19] Г-жа Куломзина, която беше преподавала на отец Александър Шмеман и отец Йоан Майендорф още като младежи във Франция, е световно известна с трудовете си в областта на православната християнска педагогика. Проф. Б. Ледковски пък, който дирижираше хора на Руската православна задгранична църква в Ню Йорк, беше диригент още и на нашия семинарски хор. Той продуцира и първите записи на литургична музика в „Св. Владимир”. (На мен веднъж ми каза, че съм бил пеел на църковнославянски с „японски акцент”.)
Трима от нашите учители, всеки от тях по веднъж, са ме гонили от класната стая заради неуважително и невъзпитано поведение. Други двама пък имаха добрината да ми позволят да се дипломирам в семинарията (със съответните ниски оценки), когато разбраха – малко преди годишния акт, че не съм покрил изискванията за техните предмети, включително и по отношение на присъствието. (Позволиха ми да положа изпитите си и да довърша останалите си ангажименти подир дипломирането.) Не мога да забравя как проф. С. Верховски нарече първата ми проповед в църква „дръзка и безочлива” и как ме накара да се извиня на свещеника след литургията.
Целта ми, споделяйки всички тези спомени, не е просто да покажа, че, поради Божията благодат и ръководството на милостиви и мъдри старейшини, може да има надежда за всекиго. По-голямата ми цел е да предам духа на семинарията през онези години и да отдам почит на нейните лидери. Пиша, за да оповестя на всички за изключителната любов, за отдадеността и жертвоготовността на тези изключителни хора, които – в най-скромни човешки условия – отдадоха живота си на тази разнородна група, състояща се от политически емигранти, ветерани от войната и деца на работници, за да ги подготвят с необходимите знания и умения за служение в Христовата Църква. Никакви думи няма да бъдат достатъчни, за да възпеят чудесата на безбройните техни дарове за нас – техните духовни деца.
Превод: Борис Маринов
* Hopko, T. “Remembering our Leaders: 1957-1983” – In: St. Vladimir’s Orthodox Theological Seminary (бел. прев.).
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин