Право на правда

Живеем в епоха на огромен смут. Правдата и лъжата, честта и безчестието, верността и предателството, вярата и лицемерието – ето вече повече от тридесет години те преднамерено се смесват и подменят, за да заглушат и ослепят хората, да предизвикат в душите объркване, замайване и безпомощност, и така заблудените и обезсилените да бъдат подчинени на чужда им власт. С това намерение – да излъжат и поробят – възникват цяла редица организации, начело, разбира се, с левите и десни тоталитаристи…

Който е чел през годините съветската преса и не се е поддавал на нейната пропаганда, той е минал през добрата и нагледна школа на интелектуалната и духовна бдителност. В съветските вестници лъжата е непрекъсната вълна. Тя се поднася с тона на безпрекословния авторитет и фалшивия, лицемерен патос, присъщ на грубите драматични актьори. Четеш и си мислиш: лъже! И сам знае, че лъже; и даже не крие, че знае… „Да, лъжа! А ти ме слушай и мълчи! И само опитай да не се съгласиш! И повтаряй моята лъжа след мен! Да, без уговорки, без колебание! Уверено! С чистосърдечно убеждение! Лъжи искрено! Лъжи с патос, заедно с мен! Лицемер с темперамент, за да мога аз – първолъжецът и оберизмамникът – да имам основание да стоя с доверчива физиономия…!”.

Четеш и чувстваш, че главата ти започва да се върти, световъртежът е съпроводен с отвращение към лъжеца и с тайно презрение към самия теб – заради мълчанието…

И внезапно – в този поток на лъжи и измама – със същия тон се изговарят цели парчета фактическа правда… И тази правда се изговаря именно в състава на лъжата – за да я подкрепи и удостовери. Знаеш, че това е истина… и започваш да не ѝ вярваш. Защото и тя лъже! Тя лъже с това, че говори със същия тон и нагъл апломб, със същите лицемерни и афектирани „жестове” (умствени, нравствени и стилистични!). Тя лъже и затова, защото се появява, обкръжена от лъжа, като част от лъжлива картина и заради лъжата. И ето, ти се стараеш да отцедиш в тази компрометирана „правда” истинската правда от лъжата, да задържиш единствено честната фактическа правда, да я укрепиш и чрез нея и със своя свободен разум да осъдиш цялата лъжа, която те обкръжава…

Този тон, предизвикващ и провокиращ лъжа, се настани още от самото начало на революцията в съветските вестници и слова, и постепенно, но здраво завладя всичко в Съветия [Съветския съюз]: и съда, и всички останали учреждения, и списанията, и науката, и изкуството, и началното училище, и средното, и висшите учебни заведения, и частните разговори, и самото мислене на съветските „граждани”, и особено мирогледа на съветската младеж, която нищо друго не е видяла!

Страхът и хипнозата развиха в душите на хората велико духовно безвкусие, с което мнозина от тях наивно се гордеят…

В Съветия лъжат всички: всичко е така изкривено, всичко е двусмислено, всичко лъже. Помислете само: какво се нарича в съветския съд – „чистосърдечно признание”? Какво се уважава в съветската наука – като „доказана” теория, добър учебник, научна „заслуга”? Кое изкуство се препоръчва и отличава и кое бива охулвано и забранявано? Ето, по радиото пускат Евгений Онегин на Чайковски – защо? За да представят Съветия за Русия и нагледно да демонстрират пред света „свободата на съветското изкуство”… Защо комисариатите са преименувани в министерства? Защо в съветската пропаганда се появиха драгоценни руски имена – Александър Невски, Петър Велики, Суворов? Защо бе направена кощунствената декорация на „патриаршеската църква”? В Съветия всичко е пронизано от лъжата – дори до парите, които не струват своята собствена валутна стойност и не принадлежат на техния частен собственик; дори до тракторите, които служат не на труда, а на поробването; дори до полицейските кучета, които ловят не частни бандити, нито държавни разбойници, а мъченици на режима и герои на борбата; дори до „поправителните трудови лагери”, които никого не поправят, а само експлоатират и избиват най-добрите хора в страната. В Съветия лъжат и „чинове” и „ордени”, защото чиновете се дават за предателство спрямо Русия, а „ордените” – за лъстиво угаждане на нейните врагове…

Хората, израснали в тази атмосфера, я носят със себе си, в себе си – зад граница. И самите войнствени вестници на емиграцията (независимо от тяхната ориентация), в същността си са проникнати от съветския дух: безотговорни са, лъжливи, нравствено-разхайтени и провокационни. Терорът отучва хората от правдата и ги учи на лъжа. И те са длъжни да забележат това в себе си, да го осъдят и преодолеят. Това развратно правило, че „всеки човек лъже през целия си живот в своя полза и единственото, което трябва, е да се научи да лъже умно, изкусно и правдоподобно”, е плод на дяволска измама и нейно тържество. Длъжни сме да разберем и почувстваме това. И лъжещите не бива да си въобразяват, че уж не виждаме техните лъжи, че не умеем да ги разпознаваме. Как разбираме това? По очите, неспокойно бягащи натам и насам; по изражението на лицето, по интонацията на гласа, по жестикулацията, по вътрешните противоречия; по разнобоя в собствените им показания, по разминаването с фактите, по маниера всеки да бъде лъган по различен начин – по силата на приспособяването…

И ето, който лъже така, той губи в самия себе си чувството за правда; а пред другите хора и пред Бога той губи и правото на правда. Самата негова правда започва да лъже. И той самият чувства това и сам не вярва на себе си. И другите не му вярват. И ако не разбере всичко това – то самият той става мним човек, социален призрак, фалшива монета, картонена тухла, евтина стока от съветската витрина. Кому е нужен такъв?

Само не и на бъдеща Русия!

В живота трябва да имаш право на правда! Не всеки, който се опитва да я изкаже, може да направи това. Човекът с хитро бягащ поглед, с фалшива усмивка, с лицемерно лице, с изкуствена интонация, с афектирани жестове, с мътно, измамно или откровено безсъвестно минало, с лукави цели, с тщеславно-актьорски обноски – ще казва и най-истинската правда неискрено, ще буди у всички подозрение, ще компрометира истината и ще ѝ навреди… Зад думите трябва да стои личната мисъл; да се чувства характер, а не жажда за нова кариера; трябва да звучи искрена убеденост; да прозира чувство за собствено достойнство. Словото трябва да бъде изстрадано и казано от сърце. Тогава убеждава и побеждава; тогава то носи не лъжлива полуправда, а честна правда. И напразно мислят, че всичко това са теоретични измислици, защото това е достъпно за всеки обикновен порядъчен човек, а не за обременения с „теории”.

Когато Хитлер е водил своята пропаганда против болшевизма-комунизма, той е лъгал. Лъгал е в дълбоката световна криза – с темперамента на безсрамник; лъгал е и тогава, когато произнасял думи за достоверни факти. Искрено руските антикомунисти, които от години работели върху отговорното и правдиво изобличение на болшевизма, са усещали, че тази двусмислена, лъжлива пропаганда на лъжеца компрометира и тях, и тяхното дело. Има съседи, от които всички странят; има „единомишленици”, които внушават на всекиго отвращение. Както има и „награди”, които са по-лоши от всяко петно.

„Орденът на червеното знаме” съвсем не възвисява човека. Напротив, задължава го да докаже, че не го е заслужил с никаква противоруска мерзост. И който е правил в Съветия „кариера”, той не е можел да се спре пред низостите. И който я е направил, подобно на Вишински, той носи на плещите си цяло бреме на злодейство. Кой ще повярва на „премислилия” ен-ка-ве-дек?[1] Когато предателят проповядва вярност и с важност изказва правилни мисли – той лъже. Когато наемният агент на чужда държава зове към безкористно служение на Русия – той лъже. Лъгал е Зиновиев, призовавайки за „социална справедливост”. Лъгал е Дзержински, възхвалявайки и „практикувайки” „хуманност”. Лъгал е Литвинов, препоръчвайки финансова коректност. Лъже „бащата на народите”, призовавайки за миролюбие. Защото мирът е нужен на човечеството, но неговият „мир” е обратното.

В епоха на велики смутове и лъжливост ние трябва да пазим чувството за правда като зеницата на окото си и да изискваме от себе си и от хората право на правда. Защото без чувство за правда ние няма да разпознаем лъжеца, а без право на правда можем да погубим всяка истина, всяко убеждение, всяко доказателство и всичко свещено в живота. В Русия може да се строи само на основа на взаимното доверие; а ако руските хора се лъжат взаимно, то те ще се разпилеят по света и ще загинат от взаимно недоверие и предателство.

Евангелието не напразно нарича дявола „баща на лъжата” (Иоан 8:44).

Превод: Златина Иванова