Бележки относно византийския прототип на древноруските софийни съборни храмове
В днешно време е общоприето, че трите Софийни съборни храма – Киевският, Новгородският и Полоцкият – представляват модификация на рядък архитектурен тип, като в началото на тази поредица стои именно Киевската „Св. Софѝя”[1] (Ил. 1).[2] Само че своеобразието на тези храмове не получава изчерпателно обяснение в рамките на не-архитектурно-типологичните методи – символичния, иконографския, национално-славянския и др.
В рамките пък на архитектурно-типологичния метод древноруските Софийни църкви също сами по себе си представляват съществен проблем – от гледна точка на строителната техника, на отделни архитектурни елементи и пространствени решения[3] те отлично се вписват в контекста на византийската архитектура на 11 век, освен че се отличават по плановете, които не намират преки аналози никъде в цялата византийска архитектура.[4]
Разликата в плановете с другите паметници на византийското строителство е немаловажен момент, както се опитват често да го представят. Правилото на Муцопулос[5] показва, че пропорциите на множество, ако не и на повечето, средновизантийски храмове се определят от техните планове и височината на носещата конструкция (в столичните храмове това са били мраморни колони), и по този начин се обяснява отсъствието на архитектурни чертежи от тази епоха – факт, който учудва изследователите. Така стоят нещата и при „Св. Софѝя” в Киев – основните принципи на нейната пространствена композиция са зададени именно чрез плана и наличието на балкони.
Главната специфика на плановете на древноруските Софийни съборни храмове се състои в наличието на кръстообразни подкуполни пространства, оградени в кръг, в границите на наоса, в резултат от което в пространството на наоса се образуват пет надлъжни компаримента,[6] което често наричат „неф”.[7] Проблемът за произхода на петнефните древноруски Софийни църкви, формулиран още от Н. И. Брунов,[8] до днес не е намерил дори приблизително разрешение, както това се вижда ясно, в частност, от обобщаващата статия на А. И. Комеч.[9] Както изглежда, към някакъв отговор може да има приближаване по два пътя: теоретичен и архитектурно-исторически.
От теоретична гледна точка е важно да се отбележи, че от една страна проблемът с многокорабността възлиза към ранновизантийския период, където на редовите трикорабни базилики функционално се противопоставя обусловената петнефност на големите, преди всичко поклоннически, базилики, като например: „Св. Петър” в Рим, „Св. Възкресение” в Йерусалим, „Св. Димитър” в Солун.[10] От друга страна, под „неф” неправилно някои разбират надлъжния компаримент, който задължително завършва с апсида – ранновизантийските базилики демонстрират, че страничните кораби могат да завършват също и с глуха стена, прозорец, врата или пастофорий.
По такъв начин, „петкорабността” на древноруските Софийни църкви, от една страна, е обусловена от функционалната необходимост за създаване на по-голямо храмово пространство при използване на обичайните конструктивни похвати за нейното прикриване, а от друга – може да бъде видоизменяна в зависимост от размерите на конкретния храм – ако в Киев всички кораби на „Св. Софѝя” завършват с апсиди, то в Новгород и Полоцк с апсиди завършват само трите централни. Още по-голямо опростяване наблюдаваме, например, в паметника, понякога разглеждан като неточен паралел на древноруските Софийни събори – храмът в Моква, Абхазия (строен между 955 и 957 г.), където страничните кораби представляват редица изолирани един от друг компарименти[11] (точно по този начин е устроена и още една, по-ранна църква, като паралел – Долната църква „при крепостната стена” в Преслав, – преди 870 г. – съгласно реконструкцията на С. Бояджиев[12]). Като друг пример на отделна аналогия е Успенският събор във Владимир – той показва, че при необходимост (в този случай – укрепване и разширяване на сградата) обичайният „тринефен” кръсто-куполен храм може да се превръща при преустройство (тук – през 1189 г.) в „петнефен”.[13] Именно като резултат от „умножаване на клетките” (виж, например, в Р. Оустерхаут)[14] трябва да се разбира идеята на плана на древноруските Софийни църкви. Клетки на какъв тип храм обаче умножават древноруските Свети Софѝи?
От архитектурно-историческа гледна точка трябва да се отделят два аспекта. От една страна, да се гледа на обходните галерии в някои византийски и древноруски църкви (като „Св. Михаил” в Переяслав) като на обособени „кораби”[15] в днешно време не може да се приеме за коректно. Подобни странични помещения са, както показа Л. Тайс,[16] неотменна част от средновизантийската архитектура на Константинопол, без да са части от наоса – както е в древноруските Софийни църкви. Същото се отнася и до двойките колони в напречния разрез на ръкавите на кръста, макар и да не бива да изпускаме, разбира се, родството на този елемент с двойките шлифовани стълбове на Киевската „Св. Софѝя” (които имат, всъщност, друг произход).
От друга страна, за да бъде разбран феноменът на така необичаен конструктивен план, той трябва да бъде вписан в контекста на византийската архитектура на 11 век.[17] Като възможни източници, без да взимаме под внимание недоказаната хипотеза за създаване ex nihilo,[18] трябва да разгледаме варианти като копиране или преработка на ранновизантийски образец, свързан с типовете: куполна базилика; классически кръсто-куполен храм на колони и стълбове; осмоъгълен храм (октагон) на тромпи (пандантиви); кръсто-куполен храм с тристранни крайни галерии.
Като ранновизантийски образец за първия древноруски Софиен събор в Киев би могла да послужи само една от разновидностите на куполния храм – най-близък пример за това е, както сочи още Н. Брунов, църквата в Маяфаркин, днес Югоизточна Турция, от около 591 г. (Ил. 2),[19] който представлява, всъщност, максимално центриран вариант на „куполна базилика с изразени в плана ръкави на кръст”. Против открито копиране обаче говори отсъствието в Киевската „Св. Софѝя” на архитектурни методи, типични само за ранновизантийския период, а така също и фактът, че клетките между ръкавите на кръста в Маяфаркин не са самостоятелни компарименти, както в Киев, а са типични проходи за 6 век, които да разделят тежестта на мощните подпорни стени.
Тук обаче се натъкваме на още по-мащабния проблем за съотношението между плановете на древноруските Софийни църкви и „куполната базилика” – в различните ѝ варианти. Очевидно е, че плановете на древноруските църкви са малко свързани с „куполна базилика без изразени в плана ръкави на кръста” от типа на „Св. Николай” в Мир, Ликия. Както е известно, обаче, именно този вариант на куполна базилика е получил продължение в средновизантийския период – църквата Дере-Аза (Маставра) в Ликия, „Св. Спас” в Чернигов и др. Това обстоятелство отслабва възможността за зависимост на плана на „Св. Софѝя” в Киев от типа куполна базилика изобщо, тъй като възпроизвеждането на друг негов вариант („с изразени в плана ръкави на кръста” като „Св. Софѝя” в Солун и „Св. Успение” в Никея) през 10-11 век не съществува.
Древноруските събори не могат да бъдат свързани и с типа „класически кръсто-куполен храм на колони” – тук е твърде голяма разликата и в начина на сглобката на носещите части на покрива, и в артикулацията на пространството. По-близко стои вариантът на този тип, но „на стълбове”, характерен за тези византийски провинции, където не е имало възможност за колони. Планът на Киевската църква обаче не може да бъде изведен и чрез „умножаване на клетките” при този тип – за него са характерни двойките осмоъгълни стълбове, имитиращи колони, в сеченията на ръкавите на кръста, които липсват в провинциалния тип „кръсто-куполен храм на стълбове”. Именно тяхното наличие прави Киевската църква не толкова провинциална, както може и да изглежда, поради многото кръстообразни стълбове в нея.
Някои от изследователите са склонни да виждат в представителите на развития вариант на типа „осмоъгълен храм на пандантиви” от средата на 11 век – такива, като католикона на манастира „Св. Лука” във Фокида (Ил. 3, 2) и „Сотир Ликодим” в Атина – паралел на „петкорабността” на древноруските софийни храмове.[20] Но тук не може и да става дума за някакво копиране, тъй като типът „октагон на тромпи (пандантиви)” противостои на руските църкви в самата си основа – принципът на поддържане на купола.[21] Между другото, този тип ни подсказва аналогия, но от друг род – неговите развити варианти, които възникват през 11 век, се отличават от по-простите (от типа на католикона „Неа Мони” в Хиос – Ил. 3, 1), известни още от ранновизантийския период,[22] чрез добавянето на ръкави на кръста и тристранните галерии в пределите на наоса, т. е. феномена, който се наблюдава и в древноруските църкви и който, очевидно, е бил характерен за византийската архитектура именно от средата на 11 век.
Ако произхода на ръкавите на кръста и на обиколните галерии в пределите на наоса в древноруските Софийни храмове се обясняват именно по този начин, тогава не е трудно да бъде очертана и основата за наличното „умножаване на клетките” – това са средновизантийски кръсто-куполни църкви с отделен подкуполен квадрат и обикалящи го тристранно галерии, свързани помежду си от проходи с двойки колони. Като се добавят към двуярусни конструкции от такъв тип църкви (като Гюл Джами или Паммакаристос в Константинопол – Ил. 3, 3) и ръкави на кръста, в разреза на които преливат двойки колони, и като се увеличат, съответно, страничните галерии (без да напускат обаче пределите на наоса), ще получим конструкцията на „Св. Софѝя” в Киев (Ил. 3, 4).
И подобно обяснение изглежда най-логично – както от гледна точка на архитектурната типология, така и в контекста на византийската архитектура от средата на 11 век, като то премахва едновременно и проблема със съотнасянето на „Св. Софѝя” към съвременните ѝ паметници. „Св. Софѝя” се оказва свързана и с двата „модни”, „императорски” типа от средата на столетието: „кръсто-куполен храм с тристранни галерии”, като „Св. Георги” в Мангана, и „октагон на пандантиви” – като католикона „Св. Лука”. Освен това, кръсто-куполният храм с тристранни галерии – отправната точка за конструкцията на „Св. Софѝя” – в последна сметка може да бъде приет като опростена модификация на „куполна базилика”, чийто центриран вариант, както вече видяхме, е най-близо от всичко до плана на древноруските Софийни храмове; първите църкви с „тристранни галерии” („Даг Пазара” от третата четвърт на 5 век) се появяват тогава и там, където и първите куполни базилики – Мариамлик и Алахан-манастир – от края на 5 век. Да си припомним, че при всички тези църкви, включително и тази в Маяфаркин, са налични толкова характерните за Киевската църква двойки колони (стълбове). По такъв начин, възникването на уникалната структура на древноруските Софийни църкви произтича както от строителния опит към средата на 11 век за развитие на вече отдавна познатите храмови конструкции, така също и от естественото разгръщане на тези възможности, които са били заложени в самия образец – кръсто-куполен храм с тристранни галерии. При това, тези архитекти, които са работели в Русия, са можели да се опрат върху опита на предшестващите, по-скромно развити, но от този тип, църкви от Преслав и Моква, които обаче напълно е вероятно, да са имали константинополски произход.[23]
Като се връщаме към неархитектурния подход в разгадаването на феномена на „Св. Софѝя” в Киев и другите древноруски Софийни църкви, сме длъжни да припомним и популярната хипотеза за преноса на „идеята за Св. Софѝя – Премъдрост Божия” от Константинопол в Русия.[24] Очевидно, тя не може да бъде пряко възприета в архитектурата, тъй като в Киевската църква няма никакви опити да се предадат основните достижения на строителите на нейния константинополски прототип – нито сложната система на покриване, нито доминирането на кръгови линии, нито, още повече, остроумното прикриване на носещите стълбове. Това обаче, в което двете църкви са сходни, са особените мащаби и статуса сред окръжаващите ги храмове. Действително, при някои случаи на „пренасянето на Св. Софѝя” на чужда почва, там е възниквал храм, който не е приличал на оригинала, но е бил твърде оригинален на местния фон. Например, църквата „Св. Софѝя” в Беневенте (от втората половина на 8 век) е била построена от лангобардския дук Арехис, едва ли не като съперничество на имп. Юстиниан, както гласи неговият собствен строителен надпис.[25] И в такъв именно контекст, възникването на необичайната форма на Киевската „Св. Софѝя” не бива да ни учудва.
Превод: Ивайло Маринов
* Виноградов, А. „Заметки о византийском прототипе древнерусских Софийских соборов” – В: Первые каменные храмы Древней Руси: Материалы архитектурно-археологического семинара 22-24 ноября 2010 года [= Труды Государственного Эрмитажа, 65], СПб. 2012, с. 225-231 (бел. прев.).
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин