Беседа за стареца Порфирий

Вторият път нашият старец се беше разболял – имаше сърдечен удар и мислехме, че ще умре. Уплашихме се какво ще правим сами. Бяхме в пустинята, аз бях най-големият – на двадесет и три години. Тогава бяхме близо двадесетина монаси. Дадоха ми телефона на стареца Порфирий. Бях в Солун по някаква работа и по пътя срещнах един монах, който беше негов ученик, и той ми даде неговия номер. Каза ми да му се обадя в пет сутринта, тъй като по това време отговарял по телефона. Наистина, обадих се. Звънях, звънях, никакъв отговор. Казвам си, да не би пък да събудя някого другиго и да ме наругаят по телефона. Какво да правя сега? Казвам си, ще прочета Акатиста на св. Богородица и ще му се обадя. Четях и стигнах до последната песен. Натиснах бутона, не изчаках да свърша Акатиста, а едновременно натисках бутоните на телефона и четях Акатиста. В края на песента старецът вдигна слушалката и отговори от другия край в Атина, без дори да знае кой се обажда. Първите му думи бяха:

- Радвай се, Невесто неневестна!

Каза ми по телефона това, което четях в молитвата. Попита ме кой съм. Представих се. Попита ме какво искам. Казах, че имаме проблем със стареца и той ми описа точно неговото състояние – всички симптоми, какво му имаше и какво трябва да направим. Всичко по телефона.

След това го посещавах много пъти. Моят старец искаше да дойда в Кипър. Аз не исках. Опитах се да намеря сред старците хора, които да ме подкрепят за това, и така да онеправдая моя старец, който настояваше да се преместя в Кипър. С тази цел отидох при всички известни старци, за да мога след това да кажа например: „Старецът Порфирий ми каза да не ходя!“. Обадих му се и, разбира се, той ми каза да дойда в Кипър. Както и да е…

*   *   *

Помните ли едно момиче, Мария-високата ѝ казваха? Когато предавахме поздрави на стареца Паисий от Мария-високата, той казваше: „Каква висока, тя е най-високата!“. Беше висока 2.30 м. Това момиче беше свята душа, в края на живота си се прегърби и се движеше в количка. Имаше огромна ръка, страдаше от гигантизъм. Дланта ѝ беше три пъти колкото моята. Да ви кажа как се запознахме с нея. Един наш монах отец Нифон преди да дойде в манастира и да стане монах, продаваше ябълки. Продаваше ги в торбички и ходеше в квартала, където живееше Мария. Веднъж почукал на вратата, за да каже на хората, че продава ябълки. Когато Мария излязла отвън, той се уплашил, захвърлил ябълките и избягал.

Това момиче беше свята душа, наистина светица, въпреки че изглеждаше страшно. Лицето ѝ беше голямо, но малките деца изобщо не се плашеха от нея. И знаете ли на колко хора даваше утеха? Тя беше духовна майка в истинския смисъл на думата. Тя ходи в Америка да ѝ направят изследвания, за да видят защо се е получило така с нея. Прочути лекари изказвали различни предположения – едни смятали, че страда от гигантизъм, други – от други неща, но не могли да кажат какво точно е станало. Казали ѝ, че понеже имала тумор, който потиска очите, скоро щяла да загуби зрението си. Нямала други проблеми. В Гърция едно момиче ѝ казало: „Защо да не отидем при стареца Порфирий?“. Мария нямаше представа от старци и от такива неща. Отговорила: „И какво да ми каже този старец, след като в Америка ме гледаха толкова учени? Приятелката ѝ казала: „Ела, той е и сляп, не може и много да говори“. „Е, тогава още по-зле! Да почне да ми говори М-м-м!“ – отвърнала тя.

Беше отчаяна. Както и да е, убедили я да отиде. Отиде заедно с майка си, с една монахиня и с още двама души. Влезли в килията на стареца. Той ѝ казал:

- Защо, когато приятелката ти казваше да дойдеш, ти не пожела и каза, че съм щял да говоря „М-м-м“?

Предаде точно думите ѝ. Тя се засрами. Той я попита какво ѝ има. Тя му отговори, че ще загуби зрението си. Плачеше.

- Не зрението, чедо мое. Костите ти ще се строшат.

- Не, геронда, костите ми са здрави, нямам проблем с костите, зрението ще загубя.

- Не зрението, а костите.

А тя пак:

- Зрението ми, дядо!

- Не зрението, чедо, кокалите ти ще се счупят.

Тя не разбираше. Каза ѝ да коленичи. Тя коленичи, доколкото можеше. Той сложи ръката си върху главата ѝ и започна да се моли. След това Мария казваше, че чувствала как главата буквално ѝ гори, както жените, които слагат онова нещо на главите си във фризьорския салон, още го има, нали? И тъй, цялата ѝ глава горяла, а старецът ѝ казал: „Няма да ослепееш, костите ти ще се покажат навън“. Той я попита:

- От какво ти е станало така, казаха ли ти лекарите?

- Не намериха причината, казаха, че било гигантизъм.

Старецът се обърнал към майката:

- Ти помниш ли, когато беше бременна с Мария?

Мария тогава беше на четиридесет и три години. Майка ѝ казала:

- Да, помня.

- Помниш ли, когато беше във втория месец и повръщаше много?

- Е, помня.

- Помниш ли, когато мъжът ти те заведе при един лекар?

Как да го помни сега. Старецът започнал да ѝ го описва.

- Сети се там, където слизате от автобуса във вашето село, слизаш на един площад, мъжът те заведе по еди-кой си път. Заведе те пред една зелена врата, където беше лекарят. Каза му, че повръщаш от бременността и той ти даде едно пликче с лекарства – петнадесет хапчета вътре, помниш ли?

- Да, помня.

- Онези хапчета бяха хапчета за епилепсия. Докторът направи грешка. Ти ги изпи и плодът се деформира. Затова дъщерята ти е в това състояние.

И наистина това беше точно така от научна гледна точка. След това какво стана? Тя спря да губи зрението си, но кокалите ѝ започнаха да се чупят. Веднъж бях свидетел как една кост от гърба ѝ проби кожата и се показа. Точно както ѝ каза старецът. Когато тя излязла навън, старецът казал: „Това е светица“!

*   *   *

Една богата жена от Атина ми разказа следния случай. Тя била духовно чедо на стареца и имала син, който се влюбил в едно момиче от Атина. Синът ѝ нямал връзка с Църквата, не ходел на църква, нито приемал попове и такива работи. Момичето се влюбило в сина ѝ, но майката не го искала. Не знам защо, но не я искала. Както и да е. Тя казала на стареца:

- Геронда, тази девойка подходяща ли е за сина ми?

- Не, не е.

- Как да го убедя?

- Кажи му да дойде да поговоря с него.

Тя му казала, но това не го интересувало. Бяха милионери и имаха много пари. Синът ѝ се приготвил заедно с момичето да отидат на екскурзия в Лондон и там да ѝ каже, че иска да се сгоди за нея. Казал и на родителите си: „Щете, не щете, ще се сгодя с момичето!“. Изчаквал известно време, но вече бил взел твърдо решение. Майката казала това на стареца. Той рекъл:

- Кажи му поне сега, когато отиде в Лондон, да ми се обади само един път да му дам благословението си. Поставете му го като условие. Кажете му: „Даваме ти нашето благословение да я вземеш за жена, само се обади на стареца!“.

Момчето се съгласило: „Е, добре, ако е само това, ще му се обадя“.

Отишъл в Лондон с приятелката си, качил се в стаята заедно с нея, после слязъл долу и поискал да се обади от телефона на рецепцията. Той не казал на приятелката си, че ще се обажда на стареца, защото щяла да се учуди. Обадил се и старецът вдигнал слушалката. Представил се:

- Геронда, аз съм Димитри, синът на еди-коя си госпожа и искам да получа Вашето благословение!

- Една секунда, изчакай на телефона, не затваряй! – казал старецът.

И веднага в телефона се чуло „р-р-р-р-р-р“ – някакъв звук в линията и без да има някаква връзка телефонът от рецепцията се свързал с телефона в хотелската стая. Става дума за хотел, в който има четиристотин стаи. И той чул как приятелката му разговаря по телефона в стаята с друг неин приятел в Атина и как му казва:

- Дойдохме в Лондон, довечера ще ми каже, че иска да се омъжи за мене, ще му изям всички пари и след това ще дойда при тебе! Обичам те! – и така нататък, знаете какво говорят в такива случаи.

Момчето слушало като попарено разговора на приятелката си. След това отново чул този шум в телефона и отново се свързал със стареца. Старецът го попитал:

- Та какво искаше, чедо?

- Нищо, геронда! Благословете!

Той затворил телефона и отменил годежа.

*   *   *

Веднъж на Света гора, когато един йеромонах, мой приятел, се молел вечерта – не се плашете от това, което ще ви кажа – чул стъпки по коридора на безмълвното място, където живеел, и внезапно отворил вратата: сатаната влязъл вътре, хванал го за гушата и го хвърлил на земята. Започнала борба. Малко преди всичко да приключи, получил юмрук в гърдите си. Той не казал на никого за станалото. На сутринта телефонът звъннал, отново бил старецът Порфирий, отново без да се познават помежду си. Старецът му казал:

- Вчера добре се справи, но юмрукът, който изяде, ще го плащаш.

- Кой се обажда?

- Отец Порфирий съм.

- Как ще го платя, отче?

- Една торба хапчета ще изпиеш.

Какво стана след това? Йеромонахът започна да плюе кръв, разболя се от туберкулоза. Знаете, в такива случаи лечението е дълго и се пият много хапчета.

*   *   *

Друг случай. В нашия скит[1] живееше един папа-Йоаким, който беше архимандрит в света и дойде на Света гора. Нямаше опит в монашеския живот. Беше добър архимандрит в света, но не разбираше от монашество. Взе да чете няколко аскетически книги и мислеше, че чрез книгите ще стане подвижник. Затвори се в стаята си. Опитваше да подражава на подвижниците. От Атина старецът го видял и му изпрати един човек, който му предал следното:

- Престани да се затваряш в стаята си, излез навън, труди се в градината, поливай зеленчуците, дърветата, не можеш да правиш това нещо.

*   *   *

Една игумения от Сърбия ми казва, че веднъж ѝ се обадил старецът Порфирий, без тя да го познава. Това станало преди падането на режима. Той ѝ казал:

- Майко, вчера поставиха отрова във вашия извор, за да ви отровят. Недейте да пиете от тази вода, защото е отровна. Копайте под манастира на еди-кое си място, докато намерите вода и оттам пийте.

*   *   *

През 1979 г. в скита година имахме гост – римокатолически монах-италианец, който говореше гръцки перфектно. Стоя при нас шест месеца. Веднъж, когато ходих в Атина, отидохме заедно при стареца Порфирий. Влязохме вътре. Старецът беше сляп. Никой не знаеше, че той е римокатолик. Носеше дрехи като нашите. Никой не можеше да го разбере. Другите светогорски монаси не знаеха, че е италианец, за да няма недоразумения. Той влезе в стаята и старецът го попита:

- Как се казва манастирът ти?

- „Св. Йоан Богослов“.

Старецът му описа точно манастира в Италия, като му каза къде има вода и на каква дълбочина се намира.

*   *   *

Животът на стареца беше пълен с подобни събития. Той описваше неща, които са станали преди хиляди години. Присъствах, когато дойде в манастира „Света Троица“ в Тива и каза на монахините:

- Тук преди три хиляди и петстотин години е имало олтар на Аполон и на еди-колко си метра под църквата има останки. Затова, когато градите манастира, не викайте археолози, защото ще намерите останки под него. Ако археолозите ги видят, ще ви спрат.

Те му казали:

- Ама тук няма останки.

След едно земетресение трябваше да възстановяват манастира и като разкопаха, намериха останките, за които говореше старецът.

*   *   *

Един богат човек, който купи имот на морето, каза на стареца:

- Геронда, купих едно място.

- Купил си го, ама е пълно с гробове.

- Ама какви гробове на плажа?

- На плажа ли е?

- На плажа.

- Е, на плажа ти казвам.

- Гробове?

- Гробове.

- Няма гробове.

- Потърси и ще намериш.

Когато отиде и започнаха да строят къщата, намериха единадесет гроба от времето преди Христа.

*   *   *

Едно духовно чедо на стареца работеше за НАСА. Спомняте ли си случая за една совалка, която излезе в открито пространство и не можаха да я върнат? Свикаха известни учени, за да видят какво ще правят със совалката, между тях бил и този познат на стареца. Преди да отиде в Америка, той се отбил при стареца да вземе благословение – казал му какъв е проблемът, а старецът попитал:

- Какво стана, та не може да я върнат?

- Е, не могат.

- Я чакай да видим.

Той точно му описал къде била повредата.

- И как ще я поправим?

Той му обяснил как. Казал му:

- Отиди и нищо недей да казваш. Остави други да говорят, но нищо няма да открият. Остани последен. Кажи това и ще вземеш и награда.

Гръцкият представител отишъл, другите учени казали своето, но не намерили повредата. Той си помислил: „Ами ако не е така и стана за смях, откъде знае старецът? Но пък ми каза да го кажа“. Това и направил. Те му отвърнали, че е изключено това да е причината. Той им казал да проверят. Послушали го и съумели да върнат совалката на земята.

*   *   *

Има цели книги със свидетелства на хора за стареца Порфирий. Има описани случаи на чудеса и след неговата смърт.

Когато той почина на Света гора, една жена от Австралия, която понякога му се обаждала по телефона, звъннала в стаята му в Атина, без да знае, че старецът бил заминал за Света гора, нито, че вече е починал. Старецът разговарял с нея и тя споделила своя проблем, посъветвал я как да реши проблема си. След като говорили двадесет – двадесет и пет минути, тя му казала:

- Ще Ви се обадя, геронда, да Ви кажа какво е станало.

- Недей да ми се обаждаш.

- Защо, геронда?

- Не см на земята, детето ми! Починах и сега съм на небето. Не се обаждай.

Жената не повярвала, казала си, какво му е станало на стареца, нещо не е добре или се шегува. Както и да е. Обадила се на другия ден да види какво става. Звъняла, звъняла, обадила се една монахиня, която живее там, в манастира.

- Моля, искам да говоря със стареца!

- Чедо, не научихте ли новината? Старецът почина преди четиридесет дена.

- Наистина ли?

- Почина, на Света гора.

- Ама вчера говорих с него по телефона.

- Не знам по кой телефон сте говорила, старецът почина преди четиридесет дни.

*   *   *

Разбира се, някой може да запита какви са тия неща или защо ги казваме? Те показват, че Църквата не е теория, нито философия, а реалност, и всичко, което Христос ни казва в Евангелието, е реално. Това не засяга само стареца Порфирий, а изключително много свети хора – стареца Паисий, стареца Софроний, стареца Яков – тези съвременни светци, които познавахме. И аз познавах такива хора. Това е нещо невероятно. Виждаш ги, виждаш какво правят и ти самият не вярваш, че това се случва! Ако изследвате живота на тези хора, ще видите един основен белег, т. е. двояк белег – първо, имат голяма любов към Бога, и към човека като резултат от това, и, второ – имат голямо смирение, изключително голямо смирение. Старецът Порфирий, когато описваше този свой благодатен дар, защото знаеше и казваше, че това е дар от Бога, не го криеше, беше толкова простодушен, че понякога, как да кажем, се забавляваше с това. Когато минаваше през различни села, казваше на хората къде имат вода:

- Аз им казвам къде има сладка вода и те я намираха. Защо им казвам това? Казвам им го, за да могат, след като намерят водата, да повярват, че това нещо, което съм им казал, е от Бога, и след това да им поговоря за духовните неща и да ме изслушат.

Някои отиваха и го питаха:

- Геронда, в нивата ми има ли вода?

А той казваше:

- Добре де, деца, аз да не съм сонда?

Казваше, че е получил този дар, защото напълно умъртвил себе си за Бога. Изобщо нямаше собствена воля. Кое е доказателството за това ли? Тъй като имаше толкова голямо желание да живее на Света гора, Бог един вид го „изкара“ от Света гора, и го принуди да живее на Омония,[2] в центъра на Атина. Там живя.

Не знам дали можете да си представите тишината на Света гора, пустинята. Нека ви кажа и от личния си опит. Ние бяхме двадесет – двадесет и двама монаси в нашата дружина и живеехме в скита, в пустинята, и служехме Литургия. Църквата ни е много малка. Беше широка два метра и половина. Веднъж дойде един чужденец и ни издирваше. Ние бяхме в храма. Той беше отвън и не ни чуваше. Толкова тихо служехме, почти шепнешком. Такава е исихастката традиция. Ако не си опитен, може да се запиташ, тези хора какви правят, не говорят ли? Такава тишина. Така беше на Света гора. Когато той отиде в Атина, в болничния храм отсреща продаваха музикални дискове. Продавачът пускаше музиката толкова високо, че тя заглушаваше Литургията в храма. Старецът казваше, че не може да служи, защото постоянно се чува музиката. Питаше се какво да прави и най-вече, за да може да се съсредоточи, трябваше да се моли с цялата си сила. Той привикна да се моли от цялата си душа поради това, че храмът се тресеше от песните навън. Такава била атмосферата.

Веднъж, казваше сам той, докато четял Евангелието, в което се описват кръстните Христови страдания, издал вик и изпаднал в несвяст. Хората се опитали да го свестят. Какво станало? Четейки Евангелието, той виждал пред себе си страданията на Христос – как са Го приковали и разпнали, и затова той не издържал и загубил съзнание.

*   *   *

Старецът видял нахлуването на турските войски в Кипър,[3] още преди да съобщят по радиото. Той отивал към Света гора, вечерта тръгнал от Атина – това ми го казаха хората, пътували заедно с него в автомобила, – и в пет сутринта, макар и да бил сляп, им казал:

- Чеда, в Кипър турците слизат на брега от корабите.

- Какво говориш, геронда?

Пуснали радиото. Нищо, песни. Той казал:

- В този час турците нахлуват в Кипър – и започнал да описва брега на  Кериния.[4]

- „Ето, идва първият кораб, първият танк, слизат войниците, започва война, бързо в Атина“.

Отишли Атина и чак след два-три часа било съобщено за това.

*   *   *

Той виждаше събитията пред себе си и ги описваше. Веднъж се обадил на едно семейство в Южна Африка и им казал:

- Под къщата ви минават кабели с високо напрежение – махнете се оттам, ще се разболеете от рак.

Хората се чудели.

- Кой си ти? Откъде се обаждаш?

- Не сте ли еди-коя си госпожа?

- Да.

- Е, от Атина се обаждам. Отец Порфирий се казвам.

- От Атина? Как знаеш къщата ни в Йоханесбург?

Нито той ги познаваше, нито те него.

*   *   *

С горните случаи исках да ви покажа, че Църквата е пространство, в което човек се изцелява и се съживяват всички негови сили и дарове, дарени от Бога. Църквата насочва тези сили към Бога. Доказателство за това са светците. Ако тях ги нямаше, хората, които се доверяват на Църквата, щяха да бъдат глупаци. Представете си да следвате една църква, която ви говори неща, които не доказва. С други думи, нямаше ли да бъдем безумни, ако следвахме Евангелието без доказателство за истинността му? Откъде да знаем, че е истина? Добре, това са хубави неща, мъдрости, но какво да ги правя? Има ли доказателство, че това, което ми казват, е истина? Само светците свидетелстват истински за Евангелието. Аз наистина признавам, че когато бях на осемнадесет години и за първи път отидох при стареца Паисий, душата ми веднага почувства, още щом го видях, че думите на Христос са истина. Така си казах. Защо? Защото видях пред себе си свят човек.

Накрая, когато се молите, призовавайте молитвите на стареца Порфирий – този свят човек. Той има голямо дръзновение пред Бога и аз вярвам, че молитвата му има изключително голяма сила.

Превод: Константин Константинов