[1:1] Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов. [1:2] Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му; [1:3] Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама; [1:4] Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона; [1:5] Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея; [1:6] Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена; [1:7] Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса; [1:8] Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия; [1:9] Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия; [1:10] Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия; [1:11] Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му - през време на преселението Вавилонско. [1:12] А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля; [1:13] Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора; [1:14] Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда; [1:15] Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова; [1:16] Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос. [1:17] И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение - четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа - четиринайсет рода. [1:18] А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго. [1:19] А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. [1:20] Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; [1:21] тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му. [1:22] А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: [1:23] "ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил",* което ще рече: с нас е Бог. [1:24] Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. [1:25] И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус. * Това място е по превода на 70-те, по който новозаветните свещени писатели току-речи изключително привеждат в съчиненията си места от Ветхия Завет.
[2:1] А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха: [2:2] де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним. [2:3] Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с Него. [2:4] И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос? [2:5] А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка: [2:6] "и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля". [2:7] Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата, [2:8] и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня. [2:9] Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът. [2:10] А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост. [2:11] И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна. [2:12] И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си. [2:13] А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби. [2:14] Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет; [2:15] и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "от Египет повиках Сина Си". [2:16] Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците. [2:17] Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва: [2:18] "глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма". [2:19] А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет [2:20] и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца. [2:21] Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева. [2:22] Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски [2:23] и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.
[3:1] В ония дни дохожда Иоан Кръстител и проповядва в Иудейската пустиня [3:2] и казва: покайте се, защото се приближи царството небесно. [3:3] Защото този е, за когото е казал пророк Исаия: "гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му". [3:4] А сам Иоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си; а храната му беше акриди и див мед. [3:5] Тогава Иерусалим и цяла Иудея, и цяла Иорданска околност излизаха при него [3:6] и се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си. [3:7] И като видя Иоан мнозина фарисеи и садукеи, че дохождат при него да се кръстят, рече им: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? [3:8] Сторете, прочее, плод достоен за покаяние [3:9] и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму; [3:10] и секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън; [3:11] аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън; [3:12] лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасим огън. [3:13] Тогава Иисус дохожда от Галилея на Иордан при Иоана, за да се кръсти от него. [3:14] А Иоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене? [3:15] Но Иисус му отговори и рече: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Иоан Го допуска. [3:16] И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. [3:17] И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.
[4:1] Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола, [4:2] и, като пости четирийсет дена и четирийсет нощи, най-сетне огладня. [4:3] И приближи се до Него изкусителят и рече: ако си Син Божий, кажи, тия камъни да станат на хлябове. [4:4] А Той му отговори и рече: писано е: "не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста". [4:5] Тогава дяволът Го завежда в светия град и Го поставя на храмовата стряха, [4:6] и Му казва: ако си Син Божий, хвърли се долу, защото писано е: "на Ангелите Си ще заповяда за Тебе, и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си". [4:7] Иисус му рече: писано е също: "няма да изкусиш Господа, Бога твоего". [4:8] Пак Го завежда дяволът на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава, [4:9] и Му дума: всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш. [4:10] Тогава Иисус му казва: махни се от Мене, сатана! защото писано е: "Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш". [4:11] Тогава дяволът Го оставя, и ето, Ангели дойдоха и Му служеха. [4:12] А като чу Иисус, че Иоан е предаден, отиде в Галилея; [4:13] и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови, [4:14] за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: [4:15] "земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Иордан, езическа Галилея, [4:16] народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина". [4:17] Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно. [4:18] И като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари; [4:19] и казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци. [4:20] И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него. [4:21] Оттам като отиде по-нататък, видя други двама братя, Иакова Зеведеева и брата му Иоана, в кораб със Зеведея, баща им, които кърпеха мрежите си, и ги повика. [4:22] Те веднага оставиха кораба и баща си и тръгнаха след Него. [4:23] И ходеше Иисус по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа. [4:24] И пръсна се слух за Него по цяла Сирия; и доведоха при Него всички немощни, налегнати от всякакви болести и недъзи, и хванати от бяс и луничави, и разслабени, и Той ги изцери. [4:25] И подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан.
[5:1] Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него. [5:2] И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше: [5:3] блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. [5:4] Блажени плачещите, защото те ще се утешат. [5:5] Блажени кротките, защото те ще наследят земята. [5:6] Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. [5:7] Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. [5:8] Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. [5:9] Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. [5:10] Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. [5:11] Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. [5:12] Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас. [5:13] Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците. [5:14] Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. [5:15] Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. [5:16] Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец. [5:17] Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. [5:18] Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. [5:19] И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно. [5:20] Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно. [5:21] Слушали сте, че бе казано на древните: "не убивай; а който убие, виновен е пред съда". [5:22] Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: "рака'" *, виновен ще бъде пред синедриона *; а който пък каже: "безумнико", виновен ще бъде за геената огнена. [5:23] И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, [5:24] остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си. [5:25] Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница; [5:26] истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант *. [5:27] Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействувай". [5:28] Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. [5:29] И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена. [5:30] И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената. [5:31] Казано бе също: "ако някой напусне жена си, нека й даде разводно писмо". [5:32] Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува. [5:33] Слушали сте още, че бе казано на древните: "клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си". [5:34] Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий; [5:35] ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Иерусалим, защото е град на великия Цар; [5:36] ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен. [5:37] Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия. [5:38] Слушали сте, че бе казано: "око за око, и зъб за зъб". [5:39] Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. [5:40] И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха. [5:41] И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две. [5:42] Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем. [5:43] Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си". [5:44] Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, [5:45] за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. [5:46] Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? [5:47] И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците? [5:48] И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец. * Празноглав, смахнат. * Върховно съдилище. * Малка римска монета
[6:1] Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец. [6:2] И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда. [6:3] А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, [6:4] та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. [6:5] И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда. [6:6] А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. [6:7] А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути; [6:8] прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него. [6:9] А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; [6:10] да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; [6:11] насъщния ни хляб дай ни днес; [6:12] и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; [6:13] и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин. [6:14] Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; [6:15] ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. [6:16] Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. [6:17] А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, [6:18] та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. [6:19] Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; [6:20] но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; [6:21] защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. [6:22] Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; [6:23] ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината? [6:24] Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. * [6:25] Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото? [6:26] Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях? [6:27] Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът? [6:28] Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; [6:29] а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях; [6:30] и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци! [6:31] И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? [6:32] Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. [6:33] Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. [6:34] И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му. * На богатството
[7:1] Не съдете, за да не бъдете съдени; [7:2] защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. [7:3] А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? [7:4] Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда! [7:5] Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. [7:6] Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат. [7:7] Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; [7:8] защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори. [7:9] Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък, [7:10] и кога поиска риба, да му даде змия? [7:11] И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат? [7:12] Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците. [7:13] Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; [7:14] защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират. [7:15] Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: [7:16] по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? [7:17] Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: [7:18] не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. [7:19] Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. [7:20] И тъй, по плодовете им ще ги познаете. [7:21] Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен. [7:22] Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? [7:23] И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие. [7:24] И тъй, всекиго, който слуша тия Мои думи и ги изпълнява, ще оприлича на благоразумен мъж, който си съгради къщата на камък; [7:25] и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя не рухна, защото беше основана на камък. [7:26] А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък; [7:27] и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването й беше голямо. [7:28] И когато Иисус свърши тия думи, народът се чудеше на учението Му, [7:29] защото Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците (и фарисеите).
[8:1] А когато слезе от планината, подире Му тръгна множество народ. [8:2] И ето, приближи се един прокажен, кланяше Му се и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти. [8:3] Иисус, като протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се! И той веднага се очисти от проказата. [8:4] И каза му Иисус: гледай, никому не обаждай; но иди, покажи се на свещеника и принеси дара, който е заповядал Моисей, тям за свидетелство. [8:5] А когато влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше: [8:6] Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда. [8:7] Иисус му казва: ще дойда и ще го излекувам. [8:8] А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее; [8:9] защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави. [8:10] Като чу това, Иисус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. [8:11] И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно, [8:12] а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. [8:13] И рече Иисус на стотника: иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час. [8:14] Като дойде в къщата на Петра, Иисус видя тъща му, че лежи болна от огница, [8:15] и допря се до ръката й, и огницата я остави; тя стана и им служеше. [8:16] А като се свечери, доведоха при Него мнозина, хванати от бяс, и Той с една дума изгони духовете и излекува всички болни, [8:17] за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе върху Си нашите немощи и понесе болестите". [8:18] И като видя Иисус около Себе Си множество народ, заповяда на учениците да отплуват отвъд. [8:19] Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш. [8:20] А Иисус му казва: лисиците имат леговища, и птиците небесни - гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони. [8:21] Друг пък от учениците Му рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си. [8:22] Но Иисус му рече: върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци. [8:23] И когато влезе в кораба, последваха Го учениците Му. [8:24] И ето, голяма буря настана в морето, тъй че корабът се покриваше от вълните, а Той спеше. [8:25] Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и рекоха: Господи, спаси ни; загиваме! [8:26] А Той им каза: защо сте толкова страхливи, маловерци? Тогава, като стана, запрети на ветровете и на морето, и настана голяма тишина. [8:27] А човеците се почудиха и рекоха: какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват? [8:28] И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път. [8:29] И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? [8:30] А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. [8:31] И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. [8:32] И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. [8:33] А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. [8:34] И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.
[9:1] Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си. [9:2] И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете! [9:3] Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулствува. [9:4] А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си? [9:5] Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи? [9:6] Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си. [9:7] И той стана, взе си постелката и отиде у дома си. [9:8] А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците. [9:9] Когато минаваше оттам, Иисус видя едного човека, на име Матей, седнал на митницата, и му казва: върви след Мене. И тоя стана и тръгна след Него. [9:10] И когато Иисус седеше на трапеза вкъщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Него и с учениците Му. [9:11] Като видяха това, фарисеите рекоха на учениците Му: защо вашият Учител яде и пие с митари и грешници? [9:12] А Иисус, като чу това, рече им: здравите нямат нужда от лекар, а болните; [9:13] идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. [9:14] Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: защо ние и фарисеите много постим, а Твоите ученици не постят? [9:15] А Иисус им рече: нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят. [9:16] И никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; защото новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане още по-грозно. [9:17] Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото. [9:18] Когато им говореше това, началник някой се приближи до Него, кланяше Му се и казваше: дъщеря ми тоя час умря; но дойди, възложи ръката Си върху нея, и тя ще оживее. [9:19] И като стана Иисус, тръгна подире му с учениците Си. [9:20] И ето, една жена, която бе страдала от кръвотечение дванайсет години, приближи се изотзад и се допря до края на дрехата Му, [9:21] защото си думаше: ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. [9:22] А Иисус, като се обърна и я видя, рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси? От тоя час жената оздравя. [9:23] И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и народа смутен, [9:24] рече им: излезте вън; защото момичето не е умряло, а спи. И те Му се смееха. [9:25] А когато народът биде отпратен, Той влезе, хвана момичето за ръка, и то стана. [9:26] И разчу се това по цялата оная земя. [9:27] Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов! [9:28] А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи! [9:29] Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра. [9:30] И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае. [9:31] А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя. [9:32] Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. [9:33] И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля. [9:34] А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз. [9:35] И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа. [9:36] Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир. [9:37] Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко, [9:38] затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
[10:1] И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ. [10:2] А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат, [10:3] Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей, [10:4] Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде. [10:5] Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте; [10:6] а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев; [10:7] и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно; [10:8] болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте. [10:9] Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си, [10:10] ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана. [10:11] В който град или село влезете, разпитвайте, кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете. [10:12] А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща! [10:13] И ако къщата бъде достойна, вашият мир нека дойде върху нея; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас. [10:14] Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си. [10:15] Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, отколкото на оня град. [10:16] Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби. [10:17] Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват, [10:18] и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене, за да свидетелствувате пред тях и пред езичниците. [10:19] И кога ви предават, не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете; [10:20] защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас. [10:21] И ще предаде брат брата на смърт, и баща чедо; и ще въстанат чеда против родители и ще ги убият; [10:22] и ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но, който претърпи докрай, ще бъде спасен. [10:23] А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг. Защото, истина ви казвам: няма да дообходите градовете Израилеви, докле Син Човеческий дойде. [10:24] Няма ученик по-горен от учителя си, нито слуга по-горен от господаря си: [10:25] доста е за ученика да бъде като учителя си, и за слугата да бъде като господаря си. Ако стопанина на къщата нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му? [10:26] И тъй, не бойте се от тях: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае. [10:27] Което ви говоря в тъмнина, кажете го на видело; и което чуете на ухо, разгласявайте от покривите. [10:28] И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената. [10:29] Не две ли врабчета се продават за един асарий *? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец; [10:30] а вам и космите на главата са всички преброени; [10:31] не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни. [10:32] И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен; [10:33] а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. [10:34] Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; [10:35] защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. [10:36] И врагове на човека са неговите домашни. [10:37] Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; [10:38] и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене. [10:39] Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази. [10:40] Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил; [10:41] който приема пророка, в име на пророк, ще получи пророческа награда; и който приема праведника, в име на праведник, ще добие праведнишка награда. [10:42] И който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си. * Дребна монета.
[11:1] И когато свърши Иисус тия заповеди към дванайсетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в градовете им. [11:2] А Иоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици [11:3] и Му каза: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? [11:4] Отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото чувате и виждате: [11:5] слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува; [11:6] и блажен оня, който се не съблазни поради Мене. [11:7] А когато те си отиваха, Иисус почна да говори народу за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра? [11:8] Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които носят меки дрехи, са в царските палати. [11:9] Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. [11:10] Защото този е, за когото е писано: "ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе". [11:11] Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него. [11:12] А от дните на Иоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят; [11:13] защото всички пророци и законът бяха пророкували до Иоана. [11:14] И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде: [11:15] който има уши да слуша, нека слуша! [11:16] А на кого да оприлича тоя род? Той прилича на деца, които седят по тържищата, викат на другарите си [11:17] и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте. [11:18] Защото дойде Иоан, който ни яде, ни пие, а казват: бяс има. [11:19] Дойде Син Човеческий, Който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. И премъдростта биде оправдана от своите чеда. [11:20] Тогава начена да укорява градовете, в които се извършиха най-многото Му чудеса, задето не се покаяха. [11:21] Горко ти, Хоразине, горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон се бяха извършили чудесата, които станаха у вас, отдавна те биха се покаяли във вретище и пепел; [11:22] но казвам ви: на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото вам. [11:23] И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш; защото, ако в Содом бяха се извършили чудесата, които станаха в тебе, той щеше и до днешен ден да остане; [11:24] но казвам ви, че на земята Содомска ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на тебе. [11:25] В онова време, продължавайки речта, Иисус каза: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци; [11:26] тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение. [11:27] Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. [11:28] Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; [11:29] вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; [11:30] защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.
[12:1] По онова време, една събота, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му, като бяха огладнели, наченаха да късат класове и да ядат. [12:2] Фарисеите, като видяха това, рекоха Му: ето, учениците Ти вършат, каквото не е позволено да се върши в събота. [12:3] А Той им рече: не сте ли чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него? [12:4] Как влезе в Божия дом и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде ни той, ни ония, които бяха с него, а само свещениците? [12:5] Или не сте чели в закона, че съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни? [12:6] Но казвам ви: че тук е Оня, Който е по-голям от храма; [12:7] и ако знаехте, що значи: "милост искам, а не жертва", не бихте осъдили невиновните; [12:8] защото Син Човеческий е господар и на съботата. [12:9] И като отмина оттам, дойде в синагогата им. [12:10] И ето, там имаше един човек с изсъхнала ръка. И за да Го обвинят, попитаха Иисуса: бива ли да се изцерява в събота? [12:11] А Той им рече: кой от вас, ако има една овца, и тя падне съботен ден в яма, не ще я улови и извлече? [12:12] Колко пък човек е по-ценен от овца! И тъй, в събота е позволено да се прави добро. [12:13] Тогава казва на човека: протегни си ръката. И той я протегна; и тя стана здрава като другата. [12:14] А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят. Но Иисус, като узна, отдалечи се оттам. [12:15] И тръгна подире Му множество народ, и Той ги всички изцери, [12:16] и запрети им да разгласяват за Него, [12:17] за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: [12:18] "ето Моя Отрок, Когото избрах, Моя възлюбен, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него, и на народите ще възвести съд; [12:19] няма да се кара, нито ще вика, и никой няма да чуе гласа Му по кръстопътищата; [12:20] преломена тръст няма да дочупи и тлеещ лен няма да угаси, докле не изведе съда към победа; [12:21] и народите ще се уповават на Неговото име." [12:22] Тогава доведоха при Него едного от бяс хванат, който беше сляп и ням; и го изцери, тъй че сляпонемият прогледа и проговори. [12:23] И целият народ се чудеше и думаше: да не би Този да е Христос, Синът Давидов? [12:24] А фарисеите, като чуха това, рекоха: Той не изгонва бесовете, освен чрез Веелзевула, бесовския княз. [12:25] Но Иисус, като знаеше техните помисли, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои. [12:26] И ако сатана изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му? [12:27] И ако Аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии. [12:28] Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи, дошло е до вас царството Божие. [12:29] Или, как може някой да влезе в къщата на силния и да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния? и тогава ще ограби къщата му. [12:30] Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява. [12:31] Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците; [12:32] и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят. [12:33] Или признайте дървото за добро и плода му за добър, или признайте дървото за лошо и плода му за лош; защото по плода се познава дървото. [12:34] Рожби ехиднини! Как може да говорите добро, когато сте зли? Защото от препълнено сърце говорят устата. [12:35] Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо. [12:36] И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден: [12:37] защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден. [12:38] Тогава някой от книжниците и фарисеите отговориха и рекоха: Учителю, искаме да видим личба от Тебе. [12:39] Но Той им отговори и рече: лукав и прелюбодеен род иска личби; но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона; [12:40] защото, както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. [12:41] Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето, тук има повече от Иона. [12:42] Южната царица ще се изправи на съд с тоя род и ще го осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе мъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона. [12:43] Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и не намира; [12:44] тогава казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох. И като дойде, намира я празна, пометена и наредена; [12:45] тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Тъй ще бъде и с тоя зъл род. [12:46] И когато Той още говореше на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да приказват с Него. [12:47] И някой Му рече: ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да говорят с Тебе. [12:48] А Той отговори на оногова, който Му каза това, и рече: коя е майка Ми, и кои са братята Ми? [12:49] И като посочи с ръка на учениците Си, рече: ето Моята майка и Моите братя; [12:50] защото, който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка.
[13:1] А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето. [13:2] И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега. [13:3] И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее; [13:4] и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха. [13:5] Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. [13:6] А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. [13:7] Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха. [13:8] Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет. [13:9] Който има уши да слуша, нека слуша! [13:10] И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: защо с притчи им говориш? [13:11] А Той им отговори и рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено; [13:12] защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме; [13:13] затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират; [13:14] и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва: "с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите; [13:15] защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря". [13:16] Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви - задето чуват; [13:17] защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха. [13:18] Вие, прочее, чуйте, какво значи притчата за сеяча: [13:19] при всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му: ето кого означава посеяното край пътя. [13:20] А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема, [13:21] ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тоз-час се съблазнява. [13:22] А посеяното в тръни е онзи, който слуша словото, но грижите на тоя век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно. [13:23] Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира и който принася плод: един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет. [13:24] Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си; [13:25] и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде; [13:26] а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите. [13:27] И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели? [13:28] А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим? [13:29] Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото; [13:30] оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми. [13:31] Друга притча им предложи, като каза: царството небесно прилича на синапово зърно, което човек взе, та посея на нивата си, [13:32] което е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му. [13:33] Друга притча им каза: царството небесно прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото. [13:34] Всичко това Иисус говори народу с притчи, и без притчи не им говореше, [13:35] за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: "ще отворя с притчи устата Си; ще изкажа тайните от създание мира". [13:36] Тогава Иисус остави народа и влезе вкъщи. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата. [13:37] А Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човеческий; [13:38] нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите - синовете на лукавия; [13:39] врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите. [13:40] И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при свършека на тоя век: [13:41] ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие, [13:42] и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби; [13:43] тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша! [13:44] Царството небесно прилича още на имане, скрито в нива, което човек намери и укри, и от радост за него отива, та продава всичко, що има, и купува тая нива. [13:45] Царството небесно прилича още на търговец, който търси хубави бисери, [13:46] и като намери един скъпоценен бисер, отиде та продаде всичко, що имаше, и го купи. [13:47] Царството небесно прилича още на мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви риби, [13:48] която, като се напълни, изтеглиха на брега и седнаха, та събраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън. [13:49] Тъй ще бъде при свършека на века: ще излязат Ангелите и ще отлъчат злите измежду праведните, [13:50] и ще ги хвърлят в огнената пещ: там ще бъде плач и скърцане със зъби. [13:51] И попита ги Иисус: разбрахте ли всичко това? Те Му казват: да, Господи! [13:52] А Той им рече: затова всеки книжник, който се е учил за царството небесно, прилича на стопанин, който изнася из своята съкровищница ново и старо. [13:53] И когато свърши Иисус тия притчи, замина си оттам. [13:54] А като дойде в отечеството Си, поучаваше народа в синагогата, тъй че всички се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тия сили? [13:55] Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му - Иаков и Иосия, Симон и Иуда? [13:56] И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това? [13:57] И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им рече: пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си. [13:58] И не извърши там много чудеса поради неверието им.
[14:1] В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса [14:2] и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса. [14:3] Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа, [14:4] понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш. [14:5] И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк. [14:6] А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода; [14:7] затова той с клетва й обеща да даде, каквото и да поиска. [14:8] А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя. [14:9] И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да й я дадат. [14:10] И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата. [14:11] И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си. [14:12] А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса. [14:13] Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете. [14:14] И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им. [14:15] А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна. [14:16] Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат. [14:17] А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби. [14:18] Той рече: донесете Ми ги тука. [14:19] И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа. [14:20] И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша; [14:21] а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца. [14:22] И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. [14:23] И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък. [14:24] А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. [14:25] И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. [14:26] А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. [14:27] Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! [14:28] Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата. [14:29] А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса; [14:30] но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме! [14:31] Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни? [14:32] И щом влязоха в кораба, вятърът утихна. [14:33] А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син! [14:34] И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска. [14:35] Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни. [14:36] И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.
[15:1] Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват: [15:2] защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб. [15:3] А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание? [15:4] Защото Бог е заповядал и казал: "почитай баща си и майка си"; и "който злослови баща или майка, със смърт да се накаже". [15:5] А вие казвате: който каже на баща или майка: това, с което би се ти ползувал от мене, е Богу дар, - [15:6] той може и да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание. [15:7] Лицемерци, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки: [15:8] "тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; [15:9] ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човешки". [15:10] И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте: [15:11] не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека. [15:12] Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха? [15:13] А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени; [15:14] оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата. [15:15] А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча. [15:16] Иисус им рече: и вие ли още не разбирате? [15:17] Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън? [15:18] А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека; [15:19] защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули: [15:20] това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека. [15:21] И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска. [15:22] И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс. [15:23] Но Той не й отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни. [15:24] А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев. [15:25] Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми! [15:26] А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. [15:27] Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им. [15:28] Тогава Иисус й отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря й оздравя. [15:29] Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там. [15:30] И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери, [15:31] тъй че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев. [15:32] А Иисус, като повика учениците Си, рече: жалко Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене и нямат какво да ядат; пък да ги разпусна гладни, не искам, да не би да им премалее по пътя. [15:33] И учениците Му казват: отде да вземем в пустинята толкова хляб, за да нахраним толкова народ? [15:34] Иисус ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем и няколко рибки. [15:35] Тогава заповяда народу да насяда на земята. [15:36] И като взе седемте хляба и рибите, възблагодари, разчупи и даде на учениците Си, а учениците - на народа. [15:37] И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем пълни кошници. [15:38] А ония, които ядоха, бяха четири хиляди души, освен жени и деца. [15:39] И като разпусна народа, влезе в кораба и пристигна в пределите Магдалински.
[16:1] Тогава пристъпиха фарисеите и садукеите и, изкушавайки Го, поискаха да им покаже личба от небето. [16:2] А Той им отговори и рече: вечер казвате: ще бъде ведро, защото небето е червено; [16:3] а сутрин - днес ще има буря, защото небето е тъмно-багрено. Лицемерци, вида на небето умеете да разпознавате, а личбите на времената не можете ли? [16:4] Род лукав и прелюбодеен иска личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона. И като ги остави, отмина. [16:5] Като преминаха на срещната страна, учениците Му бяха забравили да вземат хляб. [16:6] Иисус им рече: внимавайте и се пазете от кваса фарисейски и садукейски. [16:7] А те мислеха в себе си и думаха: това ще да е, задето не взехме хляб. [16:8] Като разбра това Иисус, рече им: маловерци, защо сте се замислили, че не сте взели хляб? [16:9] Още ли не разбирате и не помните за петте хляба на пет хиляди души, и колко коша събрахте? [16:10] Нито за седемте хляба на четири хиляди души, и колко кошници събрахте? [16:11] Как не разбирате, че не за хляб ви казах: пазете се от кваса фарисейски и садукейски? [16:12] Тогава те разбраха, че Той им бе казал да се пазят не от хлебен квас, а от учението фарисейско и садукейско. [16:13] А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците Си и казваше: за кого Ме човеците мислят - Мене, Сина Човечески? [16:14] Те отговориха: едни - за Иоана Кръстителя, други - за Илия, а някои - за Иеремия, или за едного от пророците. [16:15] Той им рече: а вие за кого Ме мислите? [16:16] Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог. [16:17] Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; [16:18] и Аз ти казвам: ти си Петър *, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; [16:19] и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата. [16:20] Тогава Иисус заповяда на учениците Си, никому да не обаждат, че Той, Иисус, е Христос. [16:21] Оттогава Иисус начена да открива на учениците Си, че Той трябва да отиде в Иерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне. [16:22] И Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява: милостив Бог към Тебе, Господи! това няма да стане с Тебе. [16:23] А Той се обърна и рече Петру: махни се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън! защото мислиш не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко. [16:24] Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; [16:25] защото, който иска да спаси душата * си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери; [16:26] защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? [16:27] Защото ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата му. [16:28] Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си. * Камък. * Живота.
[17:1] И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; [17:2] и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина. [17:3] И ето, явиха им се Моисей и Илия, разговарящи с Него. [17:4] Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия. [17:5] Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте. [17:6] И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха. [17:7] Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се! [17:8] А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса. [17:9] И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите. [17:10] А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? [17:11] Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; [17:12] но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях. [17:13] Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя. [17:14] Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него [17:15] и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; [17:16] водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят. [17:17] А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и разврате'н! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука. [17:18] И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя. [17:19] Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним? [17:20] А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. [17:21] Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост. [17:22] А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, [17:23] и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много. [17:24] А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петра ония, които събираха дидрахмите, и рекоха: вашият Учител не плаща ли дидрахма *? [17:25] Той отговаря: да. И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и рече: как ти се струва, Симоне? земните царе от кого взимат мито, или данък? от своите ли синове, или от чуждите? [17:26] Петър му казва: от чуждите. Иисус му рече: и тъй, синовете са свободни; [17:27] но, за да ги не съблазним, иди на морето, хвърли въдица, и първата риба, която се улови, вземи; и, като й разтвориш устата, ще намериш статир *; вземи го и дай им за Мене и за себе си. * Две драхми - определен данък за храма. * Монета от 4 драхми.
[18:1] В оня час учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно? [18:2] И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях [18:3] и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно; [18:4] и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно; [18:5] и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема; [18:6] а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина. [18:7] Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда. [18:8] Ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли от себе си: по-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без нога, отколкото с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен в огън вечний; [18:9] и ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си: по-добре е за тебе с едно око да влезеш в живота, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в геената огнена. [18:10] Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен. [18:11] Понеже Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото. [18:12] Как ви се струва? Ако някой има сто овци, и една от тях се заблуди, не ще ли остави деветдесетте и девет, и не ще ли иде по планините да дири заблудената? [18:13] И ако се случи да я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудени. [18:14] Тъй и вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките. [18:15] Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си; [18:16] ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума; [18:17] ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар. [18:18] Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето. [18:19] Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен; [18:20] защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях. [18:21] Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? [18:22] Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем. [18:23] Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си. [18:24] Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта; [18:25] а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати; [18:26] тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя. [18:27] А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга. [18:28] Слугата пък, като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динария *, и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш; [18:29] тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя; [18:30] но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга. [18:31] Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило. [18:32] Тогава господарят му го повика и казва: рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; [18:33] не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе? [18:34] И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг. [18:35] Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му. * Динарий - римска сребърна монета.
[19:1] Когато Иисус свърши тия думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите Иудейски, отвъд Иордан. [19:2] Подире Му тръгнаха много тълпи народ, и Той ги изцери там. [19:3] И дойдоха при Него фарисеите и, изкушавайки Го, думаха Му: позволено ли е човеку да напусне жена си по всяка причина? [19:4] Той им отговори и рече: не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза: [19:5] "затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът"? [19:6] Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва. [19:7] Те Му казват: защо тогава Моисей заповяда да даде мъжът разводно писмо и да я напусне? [19:8] Той им отговаря: поради вашето жестокосърдие ви е позволил Моисей да напускате жените си; но отначало не беше тъй; [19:9] Аз пък ви казвам: който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за напусната, прелюбодействува. [19:10] Казват Му Неговите ученици: ако е такова задължението на човека към жената, няма полза да се жени. [19:11] А Той им рече: не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено; [19:12] защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме. [19:13] Тогава доведоха при Него деца, за да възложи върху им ръце и да се помоли; учениците пък им забраниха. [19:14] Но Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно. [19:15] И като възложи върху им ръце, отиде си оттам. [19:16] И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? [19:17] А Той му отговори: защо Ме наричащ благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите. [19:18] Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай; [19:19] почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си. [19:20] Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига? [19:21] Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене. [19:22] Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. [19:23] А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно; [19:24] и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. [19:25] Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси? [19:26] А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно. [19:27] Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас? [19:28] А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието *, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена; [19:29] и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен. [19:30] А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи. * Пресъздаването на света при второто Христово пришествие.
[20:1] Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си, [20:2] и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си; [20:3] като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни, [20:4] па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха. [20:5] Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото. [20:6] А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни? [20:7] Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите. [20:8] А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите. [20:9] И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий. [20:10] А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий; [20:11] и като получиха, зароптаха против стопанина [20:12] и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата. [20:13] А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене? [20:14] Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе; [20:15] нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър? [20:16] Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани. [20:17] И като възлизаше Иисус за Иерусалим, по пътя взе насаме дванайсетте ученици и им рече: [20:18] ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт; [20:19] и ще Го предадат на езичниците, за да бъде поруган, и бичуван, и разпнат; и на третия ден ще възкръсне. [20:20] Тогава пристъпи до Него майката на синовете Зеведееви със синовете си и, кланяйки се, просеше нещо от Него. [20:21] А Той й рече: какво искаш? Тя Му отговори: кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство. [20:22] Иисус отговори и рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те Му отговарят: можем. [20:23] И казва им: чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено от Моя Отец. [20:24] И десетте, като чуха, възнегодуваха за двамата братя. [20:25] А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им, [20:26] между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; [20:27] и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, [20:28] както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина. [20:29] И когато излизаха из Иерихон, подире Му вървеше множество народ. [20:30] И ето, двама слепци, седнали край пътя, като чуха, че Иисус минава, извикаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов! [20:31] А народът ги смъмри, за да млъкнат; но те повече викаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов! [20:32] Иисус се спря, повика ги и рече: какво искате да ви сторя? [20:33] Отговарят Му: Господи, да се отворят очите ни. [20:34] А Иисус, като се смили, допря се до очите им, и веднага прогледнаха очите им; и те тръгнаха след Него.
[21:1] И когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици, [21:2] като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги; [21:3] и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати. [21:4] А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: [21:5] "кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница". [21:6] Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус: [21:7] докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях. [21:8] А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя; [21:9] а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините! [21:10] И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този? [21:11] А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски. [21:12] И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците, [21:13] и казваше им: писано е: "домът Ми дом за молитва ще се нарече", а вие го направихте разбойнишки вертеп. [21:14] И дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери. [21:15] А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха [21:16] и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: да! нима никога не сте чели: "из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала"? [21:17] И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува. [21:18] А на утринта, връщайки се в града, огладня; [21:19] и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза й: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна. [21:20] Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата? [21:21] А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, - ще бъде; [21:22] и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите. [21:23] И когато дойде Той в храма и поучаваше, пристъпиха до Него първосвещениците и стареите народни и рекоха: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт? [21:24] Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума; ако Ми отговорите на нея, и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това: [21:25] кръщението Иоаново откъде беше: от небето ли, или от човеците? А те разсъждаваха помежду си и думаха: ако речем - от небето, ще ни каже: а защо му не повярвахте? [21:26] Ако ли речем - от човеците, боим се от народа, понеже всички имат Иоана за пророк. [21:27] И отговориха Иисусу и рекоха: не знаем. И Той им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това. [21:28] А как ви се струва? Един човек имаше двама сина; и отиде той при първия, та каза: чедо, иди днес работи на лозето ми. [21:29] Но тоя отговори и рече: не искам; а после се разкая и отиде. [21:30] И като дойде при другия, каза му същото. Тоя отговори и рече: ще ида, господарю, ала не отиде. [21:31] Кой от двамата изпълни бащината воля? Отговарят Му: първият. Иисус им рече: истина ви казвам, че митарите и блудниците преварват ви в царството Божие; [21:32] защото дойде при вас Иоан по пътя на праведността, и вие му не повярвахте, а митарите и блудниците му повярваха; вие пък, като видяхте това, не се разкаяхте отпосле, за да му повярвате. [21:33] Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. [21:34] И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. [21:35] А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. [21:36] Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. [21:37] Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. [21:38] Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. [21:39] И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха. [21:40] И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? [21:41] Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете. [21:42] Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"? [21:43] Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му; [21:44] и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже. [21:45] И като слушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че за тях говори, [21:46] и дебнеха да Го уловят, ала се побояха от народа, понеже Го имаше за пророк.
[22:1] Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше: [22:2] царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си [22:3] и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат. [22:4] Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата. [22:5] Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия; [22:6] други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха. [22:7] Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им. [22:8] Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни. [22:9] Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата. [22:10] И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха - и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници. [22:11] Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна, [22:12] и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше. [22:13] Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби; [22:14] защото мнозина са звани, а малцина избрани. [22:15] Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума. [22:16] И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице; [22:17] затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? [22:18] Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци? [22:19] покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий. [22:20] И казва им: чий е този образ и надпис? [22:21] Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу. [22:22] И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха. [22:23] В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като думаха: [22:24] Учителю, Моисей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си; [22:25] у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си; [22:26] също и вторият, третият, дори до седмия; [22:27] а след всички умря и жената; [22:28] и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? понеже всички я имаха. [22:29] Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия; [22:30] защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата. [22:31] А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото вам от Бога, Който казва: [22:32] "Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов". Бог не е Бог на мъртви, а на живи. [22:33] И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му. [22:34] А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно. [22:35] И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече: [22:36] Учителю, коя заповед е най-голяма в закона? [22:37] А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: [22:38] тази е първа и най-голяма заповед; [22:39] а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; [22:40] на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците. [22:41] И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече: [22:42] какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов. [22:43] Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки: [22:44] "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"? [22:45] И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син? [22:46] И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.
[23:1] Тогава Иисус заговори на народа и на учениците Си [23:2] и рече: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите, [23:3] затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат: [23:4] връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат; [23:5] и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища * и правят големи полите на дрехите си; [23:6] обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите, [23:7] и поздрави по тържищата, и - да им казват човеците: учителю, учителю! [23:8] А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител - Христос, а всички вие сте братя; [23:9] и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата; [23:10] и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник - Христос. [23:11] Но по-големият между вас да ви бъде слуга; [23:12] защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат. [23:13] Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат. [23:14] Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане. [23:15] Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас. [23:16] Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се. [23:17] Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: златото, или храмът, който освещава златото? [23:18] Също казвате: ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо; но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се. [23:19] Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: дарът ли, или жертвеникът, който освещава дара? [23:20] И тъй, който се закълне в жертвеника, кълне се в него и във всичко, що е върху него; [23:21] и който се закълне в храма, кълне се в него и в Оногова, Който го обитава; [23:22] и който се закълне в небето, кълне се в Божия престол, и в Оногова, Който седи на него. [23:23] Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте. [23:24] Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате! [23:25] Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда. [23:26] Слепи фарисеино, очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън. [23:27] Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота; [23:28] тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие. [23:29] Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните [23:30] и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците; [23:31] с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците; [23:32] допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си! [23:33] Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за в геената? [23:34] Затова, ето, Аз пращам при вас пророци, и мъдреци, и книжници; и едни ще убиете и разпнете, а други ще бичувате в синагогите си и ще изгонвате от град в град, [23:35] за да падне върху ви всичката кръв праведна, проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, син Варахиин, когото убихте между храма и жертвеника. [23:36] Истина ви казвам: всичко това ще падне върху тоя род. [23:37] Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте! [23:38] Ето, оставя се вам домът ви пуст. [23:39] Защото, казвам ви: няма да Ме видите отсега нататък, докле не кажете: благословен Идещият в име Господне! * Превръзки на челото и ръцете с думи от закона.
[24:1] И когато Иисус излезе от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат сградите на храма. [24:2] А Иисус им рече: виждате ли всичко това? Истина ви казвам: няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат. [24:3] И когато седеше на Елеонската планина, дойдоха учениците Му при Него насаме и рекоха: кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света? [24:4] А Иисус им отговори и рече: пазете се да ви не прелъсти някой; [24:5] защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина. [24:6] Ще чувате боеве и вести за войни. Внимавайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; ала туй не е още краят. [24:7] Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове; [24:8] а всичко това е начало на болки. [24:9] Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име. [24:10] Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят; [24:11] много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина; [24:12] и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта; [24:13] а който претърпи докрай, той ще бъде спасен. [24:14] И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят. [24:15] И тъй, кога видите да стои на свето място "мерзостта на запустението", за която е казано чрез пророк Даниила (който чете, нека разбира), [24:16] тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; [24:17] който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си; [24:18] и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си. [24:19] Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни! [24:20] Затова молете се, да се не случи бягството ви зиме или в събота; [24:21] защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде. [24:22] И ако не се скратяха ония дни, не би се спасила никоя плът; но заради избраните ще се скратят ония дни. [24:23] Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е - не вярвайте; [24:24] защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. [24:25] Ето, казах ви отнапред. [24:26] И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте; [24:27] защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески; [24:28] защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите. [24:29] И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят; [24:30] тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма; [24:31] и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата. [24:32] От смоковницата вземете подобие: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; [24:33] тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата. [24:34] Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне. [24:35] Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат. [24:36] А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец; [24:37] но както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески; [24:38] защото, както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, [24:39] и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, - тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески; [24:40] тогава двама ще бъдат на нива: единия взимат, другия оставят; [24:41] две жени мелещи на мелница: едната взимат, а другата оставят. [24:42] И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ. [24:43] Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата. [24:44] Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий. [24:45] А кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме храна? [24:46] Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй; [24:47] истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот. [24:48] Ако пък лошият оня слуга каже в сърцето си: няма да си дойде скоро господарят ми, - [24:49] па начене да бие другарите си и да яде и пие с пияниците, - [24:50] господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае, [24:51] и ще го отдели и подложи на еднаква участ с лицемерците; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
[25:1] Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца; [25:2] пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни. [25:3] Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло; [25:4] а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си; [25:5] и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха. [25:6] А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете. [25:7] Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си; [25:8] а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат. [25:9] Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, по-добре идете у продавачите и си купете. [25:10] А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха. [25:11] После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни! [25:12] А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам. [25:13] И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий. [25:14] Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: [25:15] и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува. [25:16] Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта; [25:17] също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; [25:18] а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си. [25:19] След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка. [25:20] И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет. [25:21] Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. [25:22] Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два. [25:23] Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. [25:24] Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; [25:25] и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. [25:26] А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; [25:27] затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; [25:28] вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; [25:29] защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; [25:30] а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! [25:31] А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, [25:32] и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; [25:33] и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата. [25:34] Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; [25:35] защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; [25:36] гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. [25:37] Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? [25:38] Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? [25:39] Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? [25:40] А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. [25:41] Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; [25:42] защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; [25:43] странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте. [25:44] Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? [25:45] Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. [25:46] И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.
[26:1] Когато Иисус свърши всички тия думи, рече на учениците Си: [26:2] знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие. [26:3] Тогава първосвещениците и книжниците и стареите народни се събраха в двора на първосвещеника, на име Каиафа, [26:4] и решиха в съвета да уловят Иисуса с измама и убият; [26:5] но казваха: само не на празника, за да не стане смут у народа. [26:6] А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, [26:7] приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата. [26:8] Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване: [26:9] защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси. [26:10] Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене: [26:11] защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате; [26:12] като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. [26:13] Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши. [26:14] Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците [26:15] и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника. [26:16] И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде. [26:17] А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? [26:18] Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си. [26:19] Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата. [26:20] А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика; [26:21] и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде; [26:22] те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи? [26:23] А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде, [26:24] прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. [26:25] А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза. [26:26] И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. [26:27] И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; [26:28] защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове. [26:29] И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си. [26:30] И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина. [26:31] Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото". [26:32] А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея. [26:33] Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня. [26:34] Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. [26:35] Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици. [26:36] След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля. [26:37] И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува. [26:38] Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене. [26:39] И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти. [26:40] И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене? [26:41] Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна. [26:42] Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля. [26:43] А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали. [26:44] И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи. [26:45] След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници; [26:46] ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава. [26:47] И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и стареите народни. [26:48] А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го. [26:49] И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна. [26:50] А Иисус му рече: друже, защо си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха. [26:51] И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото. [26:52] Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат; [26:53] или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели? [26:54] Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде? [26:55] Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте. [26:56] Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. [26:57] А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и стареите. [26:58] Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края. [26:59] А първосвещениците и стареите и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят, [26:60] и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели [26:61] и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам. [26:62] И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе? [26:63] Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий? [26:64] Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци. [26:65] Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му! [26:66] Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт. [26:67] Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници [26:68] и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари? [26:69] А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца. [26:70] Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш. [26:71] А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея. [26:72] А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека. [26:73] Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава. [26:74] Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел. [26:75] И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.
[27:1] А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият; [27:2] и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата. [27:3] Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите, [27:4] като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли. [27:5] И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси. [27:6] Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв. [27:7] И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници; [27:8] затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива; [27:9] тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: "и взеха трийсетте сребърника - цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви, [27:10] и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ." [27:11] А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш. [27:12] И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше. [27:13] Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе? [27:14] И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много. [27:15] А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали; [27:16] тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Вара'ва. [27:17] И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Вара'ва ли, или Иисуса, наричан Христос? [27:18] защото знаеше, че Го бяха предали от завист. [27:19] Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него. [27:20] Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Вара'ва, а Иисуса да погуби. [27:21] Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Вара'ва. [27:22] Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат! [27:23] Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат! [27:24] Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете. [27:25] И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни. [27:26] Тогава им пусна Вара'ва, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие. [27:27] След това войниците управителеви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници [27:28] и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница; [27:29] и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски! [27:30] И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата. [27:31] И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие. [27:32] А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му. [27:33] И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място, [27:34] дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие. [27:35] А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: "разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие"; [27:36] и седяха, та Го пазеха там; [27:37] и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски. [27:38] Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво. [27:39] А минувачите Го хулеха, като клатеха глава [27:40] и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста! [27:41] Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха: [27:42] други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него; [27:43] надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм. [27:44] Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него. [27:45] А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; [27:46] а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или'! Или'! лама' савахтани'? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? [27:47] Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия. [27:48] И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие; [27:49] другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави. [27:50] А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. [27:51] И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; [27:52] и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; [27:53] и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина. [27:54] А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек! [27:55] Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха; [27:56] между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове. [27:57] А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Иосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса; [27:58] той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото; [27:59] а Иосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница [27:60] и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си. [27:61] А там беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба. [27:62] На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата [27:63] и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна; [27:64] затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата. [27:65] Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете. [27:66] Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.
[28:1] И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. [28:2] И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него; [28:3] видът му беше като светкавица, а дрехата му - бяла като сняг; [28:4] и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви. [28:5] Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса; [28:6] няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ, [28:7] и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите. На, казах ви. [28:8] И като излязоха бързо из гроба, те със страх и радост голяма се затекоха да обадят на учениците Му. [28:9] А когато отиваха да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха; [28:10] тогава Иисус им казва: не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят. [28:11] Когато те отиваха, ето, някои от стражата, като влязоха в града, обадиха на първосвещениците за всичко станало. [28:12] И тия, като се събраха със стареите и се съветваха, дадоха на войниците доста пари [28:13] и рекоха: кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме, [28:14] и ако за това стигне слух до управителя, ние ще уталожим гнева му, и вас ще избавим от грижи. [28:15] А те взеха парите и постъпиха, според както бяха научени. И тая мълва се носи между иудеите доднес. [28:16] А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; [28:17] и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. [28:18] И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. [28:19] И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, [28:20] и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин. |