Решението на Св. Синод погазва принципите на Българската екзархия
- Детайли
- Ставроф. ик. х. Николай Клюнков
Одобряването на епархийския избор от страна на Светия Синод означава одобряване на неговите резултати, включително на възможността, но и на необходимостта един от двамата епископи да стане бъдещ митрополит. Става дума за причинно-следствена верига, при която одобряването на епархийския избор задължава Светия Синод да избере по време на каноническия избор едного от двамата епископи за нов митрополит на овдовялата епархия.
Терминът „канонически избор“, който намираме в Устава на БПЦ-БП, не се отнася до някаква откъсната, изолирана, сама за себе си процедура, без фактическа, юридическа и логическа връзка с предходните етапи на избора. Няма и не може да има канонически избор без предварително проведен уставосъобразен и одобрен от Светия Синод епархийски избор. В един широк смисъл цялата процедура е канонически избор, включително и епархийският, който се явява de facto първият подготвителен стадий на каноническия избор. Затова нашите предшественици възрожденци, при основаването на Българската екзархия и при съставянето на първия Екзархийски устав (1871 г.), са изяснили мотивите при постановяването на т. нар. „епархийски избор“: „Народът отдавна иска да участвува в избирането на пастирите си. Желанието му трябва да се уважава и по друга причина – когато се избере пастирът и от епархията, той се повече утвърждава в епархията си“ (Из реч на митр. Панарет Пловдивски – Църковно-народният събор 1871 г. Документален сборник по случай 130-годишнината от Първия църковно-народен събор, съст. Хр. Темелски, С.: „УИ „Св. Климент Охридски“ 2001, с. 120). Също така не е случаен фактът, който споменава Христо Танчев в своето тълкувание на Екзархийския устав: „При всички досегашни канонически избори на митрополити Св. Синод винаги е земал под внимание истинското желание на епархийските избиратели…“ (Танчев, Хр. Екзархийският устав с тълкуванията и наредбите на Св. Синод, т. 1, С. 1932, с. 39).
Св. Антоний: Където няма единство, нито съгласие, там има война
- Детайли
- -
Продължение от Писмо пето
ПИСМО ШЕСТО
Надареният с разум човек, който се готви за отговор при Христовото пришествие, трябва да знае това, което съответства на духовната му природа. Който познава себе си, познава също и Божия план на спасението, осъществен от Твореца, и всичко онова, което Бог прави за Своите творения.
Скъпи в Господа чеда, умолявам ви в името на Иисус Христос, вие, които сте като мои собствени членове и сънаследници на светиите, постъпвайте така, че Бог да ви дарува дух на мъдрост, за да отличите и разберете, че голямата любов, която ви поднасям, не е плътска, а духовна обич в името на Господа. Има ли смисъл да споменавам земните ви имена, след като те са преходни? Ето защо при нощната си борба с ангела Яков не си е сменил името през цялата нощ, но едва след настъпването на деня е получил името Израил, което се превежда така: „Дух, който вижда Бога“ (Бит. 32:24-28).
Вопълът на кръвта
- Детайли
- Прот. Павел Флоренски
Проповед, произнесена на 12 март 1906 г. в Покровската църква на Московската духовна академия от свещ. Павел Флоренски, тогава студент втори курс. Това е първи публичен протест в Русия срещу екзекуциите и смъртното наказание. Произнесена е по повод екзекутирания в същия ден лейтенант Пьотр Шмид, който е бил много популярен сред младежта. Заради тази проповед о. Флоренски е арестуван. По-късно самият той е разстрелян от болшевиките в Соловецкия лагер през 1937 г.
… Безбожното дело, убийството на Божия син като бунтовник, който развращава народа, е извършено. И този урок, изглежда, трябва да изпълва душата на всеки цар, на всеки владетел, на всеки свещеник, на всеки патриот с ужас от насилствената смърт. Чрез Своята смърт Христос уби всяка смърт. Чрез Своето осъждане Христос осъди всеки, който иска да има власт над живота на другите. Би трябвало само при мисълта за възможността за убийство и насилие измъченият лик на Спасителя да застава като вечен укор пред съвестта ни.
А сега нека се пренесем в 19 век в най-християнския център, в смятащата се за най-християнската държава. Тук милиони уста ежедневно произнасят светото Име… Милиони очи четат на страниците на Евангелието историята на човешкия позор, вечно напомняне на съвестта за нашата вина пред Бога. В хиляди храмове за нас се принася изкупителната жертва, която е „съд на тоя свят“ (Йоан 12:31), в която има както оправдание, така и осъждане.
Езикът на византийската музика е универсален
- Детайли
- Двери
Интервю на Никола Антонов за специализираното предаване за църковна музика „Βυζαντινή Ηχώ“ на гръцкия телевизионен web канал PCMV, което представя водещи псалти и специалисти в псалтикийното пеене и поставя за обсъждане актуални проблеми в тази област на църковното изкуство.
- България има стара традиция във византийската църковна музика, но тя започва да запада от началото на 20 в. с навлизането на европейската музика и европейските интервали. Кои фактори са изиграли роля за тази промяна, така че европейската музика да стане преобладаваща в българското църковно богослужение?
- В България имаме стара традиция във византийската музика, която днес не е в добро състояние. Традицията е прекъсната от началото на 20 в. с навлизането на европейската музика и европейските интервали. Византийската музика в България се пее с европейски интервали. Така съм я изучавал в Духовната семинария. Има много причини за тази промяна. Това е предмет на сериозни изследвания, каквито за съжаление в България все още няма. Много фактори със сигурност са изиграли роля.
Храмовото пространство – начин на употреба
- Детайли
- Елеонора Караиванска
Елеонора Караиванска работи повече от двадесет и пет години в областта на християнското изкуство – иконопис и храмова стенопис. Завършва средното си образование в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ – гр. София, а след това и Художествената академия „Николай Павлович“, където се дипломира като магистър по стенопис в класа на проф. Тома Върбанов. Непосредствено след завършването си участва в екипа на професора си по изписване на два храма. Самостоятелната ѝ изява в храмовото пространство започва с изписването на храм „Преображение Господне“ в кв. „Лозенец“ в София през 2009 г., където работи с екип от колеги – Вера Върбанова, Ясен Иванчев, Петър Николов и Галин Паскалев. Ръководи проекта по изписване на храм „Св. вмчк Мина“ в с. Каленовци, общ. Годеч, и параклиса „Св. Йоан Рилски“ към Минно-геоложкия университет в София. Работи в областта на иконописта от студентските си години. Изписала е олтарните икони в храмовете „Преображение Господне“ и „Св. Георги Победоносец“ в София. Нейни икони могат да се видят в храм „Св. Богородица – Живоприемен източник“ в кв. „Подуяне“, в академичния параклис „Св. Климент Охридски“ в Богословския факултет на СУ и много други храмови и обществени пространства, в частни колекции у нас и в чужбина. Член е на СБХ – секция „Монументални изкуства“. От 2016 г. води курс по иконопис към Софийска духовна семинария „Св. Йоан Рилски“.
„Художникът закача акъла си на стената“
Дечко Узунов
В академията, в специалност „Стенопис“, имахме двугодишно обучение по иконография, където изучавахме основите на иконографията, иконописта и стенните техники. Преподаваше ни един от изявените майстори в храмовата стенопис тогава – Асен Гицов, който наистина гореше в тази материя и този негов заряд успя да ме докосне. Изключително силно ме провокира технологията на иконата с нейната прецизност, древните рецепти за грундиране, лакови покрития и изобщо цялата патинирана мистика, с която това непознато за мен изкуство ме очарова. Занимавах се с голямо въодушевление, макар в същото време да имах оскъдни знания и възможности и никаква богословска подготовка. По-късно установих за себе си, че именно чрез иконописта Бог ме намери и въведе постепенно в християнството. След няколко години механична работа осъзнах, че ако ще се занимавам сериозно с иконопис, е необходимо да се задълбоча не само в технологията, но и в съдържанието.