Св. Мария Египетска: срещата с Христос накрая на пустинята

Детайли

Златина Каравълчева

02 Април 2026

Първите пет недели на Великия пост съдържат в себе си синтезиран разказ за това какво означава да си християнин. По този начин Църквата всъщност ни разкрива сърцевината на нашата християнска вяра. Интересно е, че тяхната последователност се е оформила постепенно – чак до нетолкова далечния 14 век. И в това виждаме не само признак за свободата на църковната мисъл и литургично творчество, но и за учителството на Светия Дух в Църквата (Йоан 14:26). Двете неща са свързани – способността на Църквата (тоест, на вярващите) да бъдат ученици, да учат, предполага и вдъхновението от страна на Светия Дух. И така, в наши дни първите пет недели на Великия пост ни предлагат удивителен разказ, който последователно ни отвежда до въпроса: как трябва да посрещнем Великия ден на Възкресението.

И така, първата неделя на поста е Неделя Православна – тя насочва вниманието ни към явлението на Църквата. Постът е призив. Той е призив за среща (Мат. 9:15). Бог ни призовава към една особена среща със Себе Си, която може да се случи само в Църквата. Не бива да мислим, че Бог „общува“ с човека само в Православната църква. Това не е възможно, защото Бог е Творец на цялото небе и на цялата земя, на всички хора – на вярващи и невярващи, на грешници и праведници. За абсолютно всички Бог промисля; по един тайнствен начин Той участва в живота на всеки един човек, роден на тази земя.

Мойсей

Детайли

Свещ. Ангел Величков

02 Април 2026

С висока мишница

и с крепката десница

изведен бил народът мой

от адската тъмница

натам, към морския прибой.

Деца,

поне свещица запалете,

защото няма днес

сред вас герои.

Поне в срама си помълчете,

нелеп е тук

страхливият ви вой.

Така е лесно от амвона

да пращаш огнени стрели

и колесниците на фарона

да връщаш без и да те заболи.

Днес се чете целият акатист на света Богородица

Детайли

Иван Димитров

27 Март 2026

Вече изтича петата седмица от Великия пост, в която се четат целият покаен канон на свети Андрей Критски и целият акатист на света Богородица. Канонът беше прочетен по една четвъртинка в първите четири дена на поста, а акатистът беше четен по една четвърт всеки петък на изминалите четири седмици. В настоящата пета седмица се четат и двете забележителни молитвени произведения на поетичния християнски талант от първото хилядолетие. Част от тях се пее, по-голямата част обаче се чете тържесвено пред иконата на св. Андрей и на Божията майка съответно. 

С тези текстове свещенослужителят (свещеник или архиерей) се моли за всички нас, а заедно с него и ние се молим тихо, като в края на всяка строфа припяваме: "Помилвай ме, Боже, помилвай ме!" или "Преподобни отче Андрее, моли Бога за нас!" и "Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас!" или съответно "Радвай се, невесто неневестна! (т.е. не познала брак)" при акатиста.

Законът на постепенността

Детайли

Протойерей Красимир Кръстев

21 Март 2026

Проповед за Четвърта неделя на Великия пост – на преп. Йоан Лествичник

В Неделята на св. Йоан Лествичник си напомняме, че духовният живот е изкачване. Не със скок, а стъпало по стъпало. Най-голямата опасност в това изкачване не е слабостта, а прибързаното усърдие.

Често новоначалните във вярата, като прочетат житията на светците, се въодушевяват. Виждат великите подвизи на монасите – строг пост, малко сън, непрестанна молитва – и искат веднага да започнат същото. Но когато поискат благословение, духовникът ги спира. И понякога това ги смущава: „Защо, отче? Виждаме и днес примери за светост – като св. Паисий Светогорец и неговия старец, наскоро канонизирания преп. Тихон. Те са живели в крайно въздържание и непрестанна радост. На ден Тихон ядял по една смокиня, която разделял на две – половината сутрин и половината следобед. И се чувствал на небето. Нима не е добро, че искаме тази небесна радост?“

Чудото има нужда от простота

Детайли

Отец Хараламбос Пападопулос

21 Март 2026

Продължение на беседата "Стават ли днес чудеса?"

И така, чудесата спрели ли са? Не, ни най-малко. Никъде в Свещеното Писание не се казва, че някакъв определен момент Бог ще спре да върши чудеса. Не се казва, че Светият Дух е спрял да действа в първите векове или че след епохата на апостолите чудесата са престанали. Божията Майка непрестанно върши чудеса. Същото важи и за светиите – видяхме това дори само с свети Паисий. И не става дума само за чудото – свети Паисий е извършил толкова много чудеса и ще продължи да върши чудеса. Помислете в колко семейства е влязъл, говорил е с тях, довел ги е в Църквата – храмовете се напълниха през миналия Великден. Дойдоха хора на изповед. Това наистина е чудо. Следователно, чудесата не са престанали.

Тогава какво се е променило?  Там, където хората дълбоко вярват, че Бог може да действа, има и повече преживявания на чудеса и подобни събития. Затова чудесата често се случват там, където хората нямат нищо друго освен молитвата. Когато си в Африка и нямаш нищо друго освен молитвата – Бог действа. А при нас няма да се молиш – ще отидеш да си вземеш един парацетамол. Ще вземеш лекарство, ще отидеш на лекар. И това е правилно, разбира се... Но искам да ви покажа как се променя нагласата на хората към самата възможност за чудо.