53 години от кончината на Българския патриарх Кирил
- Детайли
- Иван Димитров
В тревогите и суматохата около безобразията по върховете на Българската православна църква – Българска патриаршия всички сякаш забравиха една важна годишнина: на 7 март 1971 г. почина Българският патриарх и Софийски митрополит Кирил (1901-1971 г.). Само един свещеник от Костинброд вчера писа в профила си във фейсбук за тази голяма личност в живота на нашата Църква и неколцина казаха „Бог да го прости!“.
В синодния сайт също не се съобщава някой поне от митрополитите да е отишъл вчера на гроба му и да е казал заупокойна молитва. Както се правеше близо половин век. Патриарх Максим държеше да се отдава почит на неговите предшественици – патриарх Кирил и Екзарх Стефан, чиито гробове са един до друг в главната църква на Бачковския манастир. След смъртта на патриарх Максим започнаха да ходят всяка година на неговия гроб в Троянския манастир. Но и тази традиция почти се прекъсна, уж заради здравословното състояние на Негово Светейшество патриарх Неофит. Излишно е да повтарям известните фрази за връзката между паметта за миналото и бъдещето ни.
Какво е истинската любов според Евангелието
- Детайли
- Дякон Игор Цуканов
„Бог е любов", „християнството учи на любов", „най-важната християнска заповед е обичай ближния си"... Често чуваме всичко това. Но за каква любов става дума? Какво е любовта от гледна точка на Евангелието? Нека се опитаме да изясним.
Основните източници, на които християните се опират, когато говорят за любовта – това са Евангелието, разказващо за живота и учението на Господ Иисус Христос, и посланията на Неговите ученици – апостолите.
В Евангелието Христос казва, че Бог дава на хората само две ключови заповеди и те се отнасят за любовта: Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; – казва Спасителят, – а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците (Мат. 22:37-40). „Законът и пророците“ – това е цялото учение на Стария Завет, многобройните предписания и заповеди; всичко, което проповядват древните пророци. Всички повеления и закони, дадени от Бога, съдържат в сърцевината си любовта като първооснова – ето, това има предвид Христос. Защото заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, чуждо не пожелавай, и всяка друга заповед се съдържа в тия думи: възлюби ближния си като самия себе си – ще обясни впоследствие апостол Павел (Рим. 13:9).
Бог дава пастири според сърцето на народа
- Детайли
- Двери
Св. Анастасий Синайски, църковен писател, известен и като Анастасий III, Никейски митрополит, живял през 8 в.
Въпрос 16: Като казва апостолът, че властите на тоя свят са поставени от Бога, означава ли това, че всеки началник, цар и епископ е въздигнат от Бога?
Отговор: От казаното от Бога в Закона – „И ще ви дам по сърце ви пастири“ (Иер. 3:15) – става ясно, че онези началници и царе, които са достойни за тази чест, са поставени от Бога; докато онези, които не са достойни, те са поставени над недостойния народ според неговото недостойнство, по Божие допущение или воля. Чуй по този въпрос някои истории.
Когато тиранинът Фока станал цар и започнал да извършва кръвопролитията чрез палача Восоний, един монах от Цариград, който бил свят човек и имал голямо дръзновение пред Бога, се обърнал към Него с простота, казвайки: „Господи, защо направи тогова цар?“. И след като дълги дни повтарял това, дошъл от Бога отговор, който гласял: „Защото не намерих по-лош“.
Служението на миряните в 21. век
- Детайли
- На САЩ, Канада и Австралия митр. Йосиф
Досточтимите читатели няма да намерят тук нови открития в разглеждането на въпроса за служението и мястото на миряните в Църквата.
Благонамерението обаче е да си припомним някои неща и да ги изпълняваме в двадесет и първия век, тъй като изминалият двадесети век просто ни принуждаваше да не сме много наясно и ни държеше далеч от тези истини в българския църковен живот. Истината обаче си е истина и идва време, когато следва тя да излезе наяве. А истината по този въпрос е, че миряните трябва да изпълнят свещена мисия, като отдадат сами себе си и един други, и целия си живот на Христос Бог. Това значи, че миряните са надарени едва ли не със свещенически привилегии и задължения, по-важни от които са:
Епископите твърде често престават да бъдат не само братя, но дори и бащи
- Детайли
- Преп. Софроний (Сахаров)
… Мисълта ми отново се спира на въпроса за йерархичната структура на Църквата. Всички ние разбираме неизбежността и неотстранимостта на йерархията. Мисля, че сред православните няма човек, който да се разбунтува срещу това „учреждение“, „институция“. Но историческият опит е показал, че когато неравенството, което задължително е свързано с идеята за всяка йерархия, премине определени граници, тогава се унищожава възможността за нормално общуване между йерархичните степени. Когато встъпят в най-висшата йерархична „класа“, за съжаление, повечето епископи губят уважението, което се полага към тези, които са в по-ниската спрямо тях степен, т. е. към свещениците. Въвежда се елемент на „класови отношения“, чужд на единния живот на Църквата. Епископите твърде често престават да бъдат не само братя, но дори и бащи. Самите те се чувстват преди всичко владици (на гръцки – „деспоти“) и твърде често клонят към „деспотизъм“.
Ако в миналото това подчертано „неравенство“ между епископата и свещенството (дори не говоря за монашеството) по някакъв начин е съответствало на „социалната“ система и реалното състояние на нещата (рядкостта на образованието, например), то сега е станало напълно неполезно за живота на Църквата да се поддържа същата дистанция между свещениците и епископите.