Енориашите на руския храм „Св. Николай Мирликийски” в София са изпратили молба до Негово Светейшество Българския патриарх Максим да съдейства за незабавното отзоваване на предстоятеля на руското подворие игумен Филип. Писмото е подписано от над 100 души, активни членове на енорията, руснаци и българи. Според тях вече са изчерпани всички възможности за решаване на проблемите в енорията и това остава единственият начин да се сложи край на „тази небивала досега, гнетяща и тровеща атмосферата в храма ситуация”. Една от най-големите и активни енории на София е заплашена да се разпадне. Това се случва два месеца преди у нас да пристигне на официално посещение Московският и на цяла Русия патриарх Кирил.
Още в първите месеци на встъпването си в длъжност игумен Филип внесе смут сред енориашите си и столичната общественост с богослужението, на което присъстваха т. нар. архонти и неуспешния опит да излезе от положението, като ретушира снимките от събитието (вижте тук).
Оказва се, че този случай не е изолиран - игумен Филип провеждал редица „реформи” в църковния живот на храма, които според енориашите водят до „разрушаване на дългогодишните традиции и отношения” в църквата „Св. Николай”. С действията си предстоятелят последователно прокарвал тенденцията за разделяне на енориашите на храма по етнически принцип – българи и руснаци. Разделение, което никога не е съществувало в тази енория от 1934 г., когато тя става смесена – от руснаци и българи – и остава така, за да съхрани заветите на приснопаметния архиеп. Серафим (Соболев).
Така например, игумен Филип нарежда неделното литургийно евангелие да се чете на църковно-славянски език, а молбата на енориашите да продължи четенето му и на български език, както досега, е оценена от предстоятеля като „искане на българите”. Това е и единственият случай, когато енориашите успяват да защитят традициите на храма и четенето на текста на български език е възобновено. Разделението обаче се внася и между духовенството на храма. В тази връзка през м. февруари т. г. игумен Филип депозира в канцеларията на Св. Синод на БПЦ предложение за Устав на руското подворие, в който е залегнала идеята духовното обгрижване на енорията да става само от руски духовници. Отправено е запитване и към Дирекцията по вероизповеданията за регистриране на устава, но то е отклонено, тъй като това би означавало регистриране на ново вероизповедание.
Първата стъпка от „чистката” на български духовници от храма е отстраняването на дякон Сава. Въпреки молбата на енориашите дяконът да продължи да служи игумен Филип настоява пред Софийска митрополия младият духовник да бъде преместен в друг храм, което вече е факт. Има реална опасност съдбата му да споделят и другите двама български свещеници – о. Симеон Минчев и о. Николай Нешков, които служат в този храм съответно от 25 и 15 години и които де факто са стълбовете на енорията. Предстоятелите на подворието, изпращани от Руската православна църква, идват и си отиват, те се сменят през определен период от време и имат предимно представителни функции, а българските духовници са тези, които обгрижват енориашите и укрепват енорията, като осигуряват приемственост в живота на руското подворие и го правят органична част от църковния живот в страната.
Всякакви опити за контакт с предстоятеля на подворието, за да бъдат обсъдени проблемите, се парират от игумен Филип. Молбите за диалог той възприема като бунт, като непослушание към църковния авторитет, като безчиние. Заради конфликт с предстоятеля напуска подворието и Росица Николова, която от 12 години е диригент на църковния хор към храма.
В резултат в енорията е внесен дух на подозрителност, интриганство и недоверие. Богомолците са разстроени и наранени. Липсата на любов и единство принуждава много хора и цели семейства да напускат енорията. Разпадът на общността се възприема болезнено от хората, които от десетилетия са заедно. Много от тях са смесени българо-руски семейства. Тези притеснения на енориашите не се споделят от предстоятеля. Фактът, че има хора, които напускат енорията, той коментира с думите, че „това е без значение, защото ще дойдат други”. А енорията видимо се стопява, все по-малко са и причастниците. Обикновено на св. Литургия в неделя към св. Причастие пристъпват 30 деца, в последните седмици те са десетина.
Християните са шокирани, че в конфликта си с тях предстоятелят не се свени да казва неистини, да манипулира и да противопоставя хората от енорията. В писмото си до патриарх Максим енориашите дават следния пример:
„Инициативата за отстраняването на дякона от подворието по едноличното предложение на игумен Филип ни беше представена като действие от страна на Софийската св. митрополия – твърдение, чиято несъстоятелност беше потвърдена по време на състоялата се на 7 февруари среща между викарния епископ на Ваше Светейшество и представителство на енориашите. От епископ Йоан ние разбрахме, че игумен Филип е обосновал пред него по трети начин желанието за преместването на дякон Сава. Той е заявил, че последният няма документ за служението си в храма от руската йерархия – едно също така невярно твърдение. Дяконът представи пред епископа и нас документ, подписан лично от Негово Светейшество Всерусийския и Московски Патриарх Кирил в битността му на Председател на ОВЦС към Московската патриаршия. Разкритата от епископа заблуда за пореден път постави в неблагоприятна светлина нашия настоятел”.
В набора реформи, които игумен Филип предприема, е и опитът да се „възстанови” отдавна отречената практика големите църковни празници да се отбелязват в подворието по стария календар. Още преди години Московската патриаршия зае твърда позиция по въпроса: подворията да служат по църковния календар на съответната поместна църква. Затова и Руският патриарх винаги изпраща Рождественско си послание за енориашите на руския храм в София на 25 декември. Въпреки това, игумен Филип организира подписка сред енориашите на „Св. Николай” за връщане на стария календар. Интересното е, че листът с текста на подписката не циркулира заедно с подписите. Така енориашите са принудени да се подписват на празни листове. Възниква опасението, че тези подписи ще се използват, както предстоятелят поиска. И така се случва. След като се консултира с църковните власти в Москва и София, игумен Филип се отказва от идеята за връщането на стария календар. Но за да не останат напразни събраните подписи, той ги прилага към писмо в негова защита, което изпраща в Софийска митрополия. Така случайно някои от подписалите се за връщането на стария стил, откриват, че парафите им се използват за друго. Оказва се също, че сред събраните подписи са и тези на 40 енориаши на схизматичната старостилна църква в Бъкстон на т.нар. Сердикийски епископ Фотий, които не посещават руския храм „Св. Николай”. В подписката фигурират и имената на хора, които всъщност не са се подписвали.
Една от най-смущаващите за хората заповеди на игумен Филип е да се четат молитвените писма до владика Серафим с мотива да се търсят свидетелства за чудеса. Това безпрецедентно навлизане в най-съкровените тайни на вярващите енориашите считат за повод за съблазън и неприемливо. Наистина и преди бележките, оставяни при гроба на владиката, са се обработвали, т. е. от тях са вадени различни предмети, които хората са завивали – пръстени, снимки, парченца плат и др. подобни, но никога молбите и проблемите на хората не са били четени. Тази обработка са правили възрастни жени, които дори не си слагали очилата, за да не би случайно да видят някоя дума, която е предназначена за дядо Серафим, а не за тях. Всички молитвени писма са били изгаряни.
Може би най-нагледно атмосферата в храма разкрива случаят, при който руски свещеник дава свето причастие на един от енориашите с думите: „Причастява се Божият раб (името) предател с Тялото и Кръвта Христови”. Разприте и скандалите стигат дотам да се разкриват публично факти, споделени по време на изповед.
Една от най-смущаващите за хората заповеди на игумен Филип е да се четат молитвените писма до владика Серафим с мотива да се търсят свидетелства за чудеса. Това безпрецедентно навлизане в най-съкровените тайни на вярващите енориашите считат за повод за съблазън и неприемливо. Наистина и преди бележките, оставяни при гроба на владиката, са се обработвали, т. е. от тях са вадени различни предмети, които хората са завивали – пръстени, снимки, парченца плат и др. подобни, но никога молбите и проблемите на хората не са били четени. Тази обработка са правили възрастни жени, които дори не си слагали очилата, за да не би случайно да видят някоя дума, която е предназначена за дядо Серафим, а не за тях. Всички молитвени писма са били изгаряни.
Може би най-нагледно атмосферата в храма разкрива случаят, при който руски свещеник дава свето причастие на един от енориашите с думите: „Причастява се Божият раб (името) предател с Тялото и Кръвта Христови”. Разприте и скандалите стигат дотам да се разкриват публично факти, споделени по време на изповед.
Действията на предстоятеля на подворието засега остават без последствия от българските църковни власти. Агресивните му действия обаче ги карат да са нащрек. Българският патриарх е отказал да приеме игумен Филип и разговорите с него по повод реформите му провежда викарният епископ Йоан.
Преди назначението си в София игумен Филип е бил предстоятел на храма „Св. Екатерина” в Рим. Служението му и там е белязано от скандали и проблеми. Енориашите му в Западна Европа изпращат няколко писма до Московския патриарх с молби игумен Филип да бъде отзован, за да се запази единството на енорията. С отзоваването му от Рим мирът в енорията е бил възстановен.
Затова енориашите на подворието в София са изпратили писмо и до Патриарх Кирил, в което го молят да вземе необходимите мерки за запазване на единството на църковната общност. Те се надяват предстоятелите на Българската и Руската православна църква и в този случай да вземат мъдро архипастирско решение, което да донесе мир и в енорията на „Св. Николай”, за да може тя да продължи да изпълнява функциите си на истинско подворие на Руската църква у нас и да свидетелства за изпълнението на апостолските думи: „Няма вече елин, ни юдеин, но всички сме едно в Христа Иисуса”.
След като в редакцията на „Двери” получихме писмото от енориашите на подворието, поискахме мнението и на игумен Филип, за да представим и неговата гледна точка към възникналия конфликт. Досега все още нямаме отговор от него.
След като в редакцията на „Двери” получихме писмото от енориашите на подворието, поискахме мнението и на игумен Филип, за да представим и неговата гледна точка към възникналия конфликт. Досега все още нямаме отговор от него.
Следва текстът на писмото на енорията до Негово Светейшество Българския патриарх Максим:
