Мобилно меню

3.6938775510204 1 1 1 1 1 Rating 3.69 (49 Votes)

Разговор с Клара Тонева (известна доскоро и като Клара Стаматова - б. р.), новоизбран доцент в Богословския факултет на СУ, за актуални въпроси на богословското знание.

- Доц. Тонева, вашите научни изследвания основно са посветени на пресечните точки между християнството и исляма, каквато е например монографията ви за хабилитацията „Ислямската представа за Иисус Христос“. Това е една изключително актуална тема не само в богословието, но и в съвременното общество. Доколко богословските изследвания върху християнството и исляма допринасят за взаимното разбиране и толерантно отношение между християни и мюсюлмани?

- Чрез богословските изследвания се създават по-широки възможности за информиране на хората както за политически и културни събития, така и за религията на различни народи и етноси. Този информационен обмен въздейства същевременно и психологически и създава определени настроения у вярващите хора към изповядващите друга вяра.

Пред нас се разкрива реалност на политическо и религиозно противоборство и опити за установяване на равнопоставеност между народи и религии. Разбираме, че в центъра на тези събития са разположени християнството и ислямът като стар и много сложен проблем, който многократно се подновява в различен политически контекст и с различни цели. Дори се създава мит за конфронтация между поддръжниците на западния свят, които се стремят да превърнат мюсюлманите и ислямските страни, които защитават себе си, в противник.

Страната ни е сред малкото примери на дълго съжителство между християнството и исляма. Поради историческото ни минало нашето отношение като християни към мюсюлманите в известна степен продължава да е резултат от личното ни отчуждение и дори неприязън към тях. Но ако в миналото подобно поведение е разбираемо, защото е спомогнало за запазване на националността ни, днес то е неуместно, тъй като поражда предубеденост. Новите тенденции към равнопоставяне на вероизповеданията в страната ни са едно сериозно предизвикателство, на което следва да се отговори въз основа на добро и обективно познаване на ислямското учение и традиция. Така „другият“ постепенно ще става свой, ближен, а „другостта“ ще се определя като религиозна, културна и политическа толерантност. Днес отношенията между хората в България се характеризират повече със знака на близост в смисъл на сдържаност, доброжелателство и сътрудничество.

- Промените в образованието и изискванията към него поставят нови предизвикателства и пред висшите учебни заведения. Вашето научно развитие е свързано почти изцяло с Богословския факултет на СУ. По какъв начин вашата хабилитация ще се отрази на развитието на този факултет?

- Всеки индивид притежава няколко слоя умствено програмиране, които съответстват на различните културни слоеве – напр. национален слой (според родината); религиозен и/или регионален и/или етнически и/или езиков слой; разнополов слой; поколенчески слой и други. В българското общество те често са в противоречие: напр. религиозните ценности могат да противостоят на поколенческите. От историческа гледна точка религията на българския народ и нейното изповядване е, от една страна, резултат от предходни ценностни модели, а от друга – предпоставка за културната обособеност. Аз от години изучавам изследването на холандския проф. Хеерт Хофстеде върху ключовата роля на ценностите и културата. Като човек, който преподава на млади хора, не спирам да мисля върху източниците на съществуващите неувереност и несигурност в обществените системи, а именно – вътрешните ценностни конфликти у човека. За съжаление в училище преподавателите слабо се интересуват от мнението на обучаваните и почти не се консултират с родителите; рядко децата се приучават да мислят самостоятелно. Увеличаването на възможностите за избор на образование, алтернативните учебни пособия, предложенията за обучение в чужбина, разширяването на кръгозора чрез достъп до чужди култури, международните специализации и други биха довели до промяна на отношението както към учебния процес, така също и към мотивацията за придобиване на знания. Тъй като вече не всичко е или позволено, или забранено, това дава основание да се прогнозира намаляване на тревожността у младите хора и на чувството за несигурност за бъдещето. Чрез моята хабилитация по естествен начин ще продължавам на преподавам и изследвам източниците на съществуващите неувереност и несигурност и да предлагам най-естественото им преодоляване – чрез вярата в нашия Господ Иисус Христос.

- През последните години Богословският факултет на СУ въведе някои новости в организацията на обучението на студентите. Магистърските програми внесоха разнообразие и иновация в подхода към обучението на богословите. В същото време, поради трудности в реализицята на специалистите в тази област, намалява броят на студентите, кандидатстващи за специалността теология. Как вие виждате бъдещето на богословската наука в България?

- Моето лично мнение е свързано с правилното изграждане на студентите по теология като личности и считам, че социалното служение не е нещо външно и странично за Църквата, което я отклонява от основната й мисия – спасението на душите на хората, т. е. възстановяването на традиционните форми на социално служение на БПЦ и възприемането на нови модели и инициативи за съвременна християнска милосърдно-благотворителна дейност. От значение е да се развива степента на готовност за проява на солидарност и активно ангажиране или участие в различни социално-благотворителни форми на подкрепа в духа на служението на ближния и евангелските принципи за човеколюбие, милосърдие и състрадание. Църквата трябва да има по-ясни позиции и отношение към по-важните социални проблеми на нашето общество.

Нашите студенти са една активна и просветена част от младите хора, ангажирани с живота на Църквата, които като бъдещи учители или служители в областта на духовно-просветната дейност или като свещенослужители и представители на църковния клир ще определят в голяма степен насоките и облика на църковното служение в близките години. Тези специалисти се очаква да заемат позиции в областта на църковно-просветното служение и други сектори на обществото, от които ще имат възможност да оказват активно влияние върху насоките на развитие на определени църковни дейности и преди всичко да участват в работата с подрастващи и различни групи нуждаещи се хора на енорийско и епархийско ниво.  

Вече не живеем във времена на репресивното ограничаване на Православната църква само до литургичната й дейност и изтласкването й от обществения живот в рамките предимно и само на едно “храмово благочестие”. Подобни възгледи отразяват старата практика и навици на мислене и поведение, унаследени от атеистичния подход на тоталитарните комунистически власти спрямо социалната роля на Църквата, и са вреден рецидив от миналото. Резултат от подобни нагласи е самозатварянето на православните общности в изолационистки форми на самодостатъчност и търсенето на някакво паралелно на обществото съществуване, което лишава Църквата и християните от възможности за активна духовна мисия. Нашите студенти ясно усещат това. За съжаление дори нашите църковни училища създават повече религиозни, отколкото църковни човеци. Това ги прави хладни и безразлични, сурови професионалисти на религиозния култ, устроители на религиозно съзнание, което най-често е езическо, магическо, конфесионално, че и фанатично. Когато ученикът е пасивен обект на възпитанието и образованието, “чиста дъска”, върху която се отпечатва отвън някаква информация, тогава съществува опасността православието да се превърне в строго кодифицирана правна и религиозно-нравствена доктрина, система от забрани и наказания. Оттук много лесно става обяснението защо търсещият млад човек отхвърля “сухата теория”, старите методи на обучение, самодоволството, което се проявява към другите нецърковни знания и опит.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/k3xaf 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики